Омайващо от България

Село Кънчево в българската Розова долина е заобиколено от огромни розови градини. Розите ухаят омайващо, мъже, жени и деца сръчно събират цветовете. Изящно момиче с кестеняви плитки мирише цветовете и се усмихва. Казва се Севгюл, а на турски това означава именно роза.

„Много обичам да бера рози. Днес започнахме чак в 6 часа, защото валеше. Иначе излизам на розобер още в 5 сутринта и работим до 8. После отивам на училище.”

Скъпоценно

Севгюл събира по 15-16 килограма розов цвят за една смяна и получава около 8 евро. Работодателят ѝ Иван Иванов продава събрания цвят на розоварните на четворно по-висока цена. А след дестилацията един милилитър розово масло струва около 30 евро. Иван Иванов има пет хектара рози и много обича нежните цветове и уханието им.

„За мен това е допълнителен бизнес. От розите може добре да се печели, но в момента имам и друга професия - работя в завод „Арсенал” в Казанлък. Оръжия и рози - много добра комбинация!”, шегува се Иван Иванов.

Неделята винаги е специален ден по време на розобер. Защото тогава пристигат туристите. Млади и по-възрастни жени в пъстри носии, с рози, закичени в косите, подреждат масите и пеят. Розова вода, розова ракия, розови венчета, прясно изпечен хляб и малки кошнички с рози украсяват трапезата. Една англичанка, няколко руснаци и цял автобус с туристи от Хонконг се събират край розовите масиви. Под звуците на музика берачките се надпреварват коя ще напълни по-бързо кошницата, а победителката ще бъде обявена за „Царица на розите” за тази неделя. Ан от Хонконг не за пръв път е тук.

„В Хонконг се занимаваме с арома-терапия и използваме българско розово масло. То е най-доброто! Помага срещу проблеми като депресиите, например. Отлично е!”

Младите жени и мъже включват гостите в типичното българско хоро, а по-възрастните мъже в национални носии са насядали отстрани и опитват розовата ракия. Иван, мъж над шейсетте, запасал впечатляващ пояс, разказва:

„Колко години и ние сме брали розите. Ама вече одъртяхме, сега да берат младите. Навремето всички участваха в розобера, децата дори ги освобождаваха от училище. Днес обаче сме зле с работната ръка. Един от синовете ми беше 15 години в Гърция, другият вече 6 години кара в Англия. Ей го тука внучето, почти не знае български, там ходи на училище, в Англия. Иначе е перфектен на английски.”

Внукът Стефан опровергава дядо си, но… на английски: „Всичко разбирам”, казва той.

За значението на ракията

Според технологията, розовият цвят трябва колкото е възможно по-бързо да стигне до розоварните, защото иначе скъпоценният аромат изветрява. Но по време на неделния розобер специално за гостите се устройва атракция: дестилация на място. Апаратурата е на библейска възраст, огромните съдове приличат на казани за варене на ракия. И това не е случайно. Българите произвеждат толкова добро розово масло, защото имат огромното богатство на Розовата долина, но и защото открай време умеят да варят много добра ракия. По време на розобера двете са в пълна хармония.