Опасният смартфон
8 януари 2017Днес смартфонът е наш постоянен спътник. С него слушаме музика, изпращаме текстови съобщения и снимки, гледаме филми и сериали. Използваме го за лични и служебни цели и прекарваме с него часове наред. Всеки ден. Някои от нас дори не могат да си представят живота без смартфон.
Трудно е обаче да се каже дали някой е зависим, или е поредният т.нар. интензивен потребител. "Само по броя на прекараните часове не може да се установи дали човек е пристрастен, или не", казва медийният педагог Андреас Паули от Бон. Експертът обяснява, че пристрастяването преминава през пет фази. Първо идва изпробването - когато например човек играе на някоя компютърна игра за първи път. После е ред на насладата, когато човек изпитва удоволствие от използването на медиите. След това идва навикът. Критичните моменти настъпват при четвъртата и предпоследна фаза - злоупотребата. В тази фаза потреблението надхвърля разумната мярка. И накрая идва зависимостта. "Когато човек занемари реалните си приятелства или забрави хобитата си. Това вече е болестно състояние", казва Андреас Паули.
С телефон под душа
Резултатите от актуално изследване показват, че германските младежи прекарват средно между три и четири часа на ден в интернет. Те използват главно социалните медии, за да гледат видеоклипове, да слушат музика и да контактуват с приятели. Но потребността да бъдат постоянно дигитално свързани, може да доведе до неадекватно поведение, както обяснява Андреас Паули. "Някои младежи казват: "Трябва да бъда онлайн, защото приятелката ми поства една снимка" или "Имам толкова много почитатели в профила, че непременно трябва да кача нещо в интернет!". Други пък дори споделят, че използват непромокаем прозрачен калъф, за да не пропуснат нещо дори под душа". Паули обяснява, че това, което се случва в мозъка на човек, който е пристрастен към смартфона и социалните медии, прилича на онова, което се случва с нас, когато употребяваме алкохол, т.е. човек изпада в опиянение. За пристрастените, които имат чувството, че не могат сами да се преборят, съществуват специални клиники за лечение. Там "пациентите" се подлагат на специални поведенчески терапии, за да се завърнат към едно здравословно отношение към медиите.
Самият Андреас Паули работи в центъра за превенция на медийната зависимост в Бон, носещ името "Update". "Ние подхождаме превантивно и се намесваме предимно в по-леките фази на медийна пристрастеност. Постигаме добри резултати - чрез консултации и групови занимания, така че младежите могат да споделят опита си с други", казва той. За да покаже на младежите, че има живот и отвъд интернет, той организира общи мероприятия като кулинарни вечери и спортни състезания. Според него е много важно младежите да прекарват известно време офлайн, за да могат да се научат да общуват пряко и да не изразяват чувствата си само с емотикони. Андреас Паули ръководи и още една програма, наречена "Net Piloten". Той обикаля училищата и разяснява на ученици и учители рисковете и шансовете, които предлагат медиите.
Преди да е станало късно
Андреас Паули обяснява, че потребността от време на време да изключиш интернет нараства не само сред децата и младежите. "Има все повече работодатели, които държат на това да има и задължителни часове офлайн, тъй като постоянното ползване на медиите намалява работоспособността. Трябва да има и фази на отпускане", казва Паули. "Дори само синята светлина на смартфоните и сие пречи на дълбокия и здравословен сън", казва медийният педагог.
Неговото становище споделя и професорът от канадския "Institute for Mental Heath Policy Research" Хейли Хамилтън. "Честата употреба на електронни уреди и ползването на социалните медии е в пряка връзка с психическите проблеми на хората", казва той. Има достатъчно ефикасни пътища за ограничаване на медийното потребление в ежедневието. Един от тях: човек да се среща по-често с приятели на живо вместо да си пише с тях по уотс ап или Фейсбук.