Опрощаване? Шшшт, да не чуе някой!

Нали уж твърдяха, че данъкоплатецът никога повече няма да плаща от джоба си, когато някъде по света някоя банка изпадне в затруднения? Поне така звучеше обещанието на политиците след фалита на „Лемън Брадърс” и последвалата световна финансова криза, когато с милиардите на данъкоплатците бяха спасени клатушкащите се банки. Сега отново се тресат европейски банки, които сякаш отново ще бъдат спасени… с пари на данъкоплатеца. Защото големите гръцки банки скоро ще получат 25 милиарда евро от помощния пакет, който подготвят европейците за „проблемното дете” Гърция.

Гърция е каца без дъно

Гръцките банки изпаднаха в затруднено положение, понеже клиентите им масово си изтеглиха авоарите. А ги изтеглиха, защото нямат доверие на политиците си, които всъщност обещаха да извлекат каруцата от калта. И още: защото смятат, че германският финансов министър е лошият чичко, който ще им отнеме спестяванията. И още: защото добре разбират онова, което се вижда и с просто око: какво може да помогне третият помощен пакет, след като предишните два изобщо не подобриха положението на Гърция? С две думи - ситуацията е много сложна. Гърция прилича на каца без дъно. И третият помощен пакет няма да донесе нищо повече от малко спокойствие за известно време. Така беше и с предишните два, които за пет години доставиха в касата на Атина 240 милиарда евро под формата на спешни кредити. Същото се случи и след частичното опрощаване на дългове в размер на 107 милиарда през 2012 година. Обзалагам се, че след 2-3 години гръцкото сиртаки ще започне отново, само че вече без Алексис Ципрас. Всъщност, сиртакито ще го играят изнервените европейци, които иначе си имат достатъчно проблеми за решаване.

Какво да се прави тогава? Да изхвърлим гърците от еврозоната и да им върнем драхмата, както предлагат неколцина германски икономисти? Но нима толкова малко милеем за прекрасната идея за обединена Европа? Тия гърци са провал, да се махат - така ли? Да, проектът Европа си има конструктивни недостатъци. Гръцката криза обаче ни помага да видим грешките и да предприемем корекции. Европа би трябвало да държи на солидарността. Тя е длъжна да намери общ път за решаване на гръцкия проблем. Човек може да разбере всеки депутат в Бундестага, който гласува против помощния пакет за Атина. Не е достатъчно обаче само да кажеш "Не". Нужни са идеи и предложения как да запазим Гърция в еврозоната.

Опрощаване+Маршал

Но как да се измъкнем от този порочен кръг? Има изход. Той води към радикалното опрощаване на дълговете, за което настоява и МВФ. На Фонда му писна да се занимава постоянно с една икономически незначителна държава в задния двор на Европа, докато други негови членове направо са опрели до просешка тояга. Разбира се, Берлин не е въодушевен от тази идея, но и там добре разбират, че няма друг начин. За опрощаване на дълга просто не бива да се говори на висок глас. Защото разсрочването на задълженията за период от 60 години, за което мнозина пледират, изобщо не е решение. Та нали никой от неговите привърженици няма да доживее до този ден! Сега се иска смелост. Смелост да кажеш истината, дори ако в най-лошия случай това ти струва поста. Гърция трябва да получи шанс да изгради икономическа система, която носи печалби. Данъчна система, в която влизат достатъчно постъпления. Гърците имат нужда от някаква перспектива, за да не изнасят парите си в чужбина. Съмнително е, че това ще се удаде на страната под управлението на Ципрас, чието правителство досега само още повече натопи Гърция във финансовото блато. Но по този въпрос ще се произнесат самите гърци. Защото по всичко изглежда, че много скоро ще има нови избори. Свой дълг обаче има и Европа. Тя ще се покаже в най-добрата си светлина, ако реши да помогне с един вид план Маршал. Така едновременно ще запуши устата и онези, които гледат скептично на европейския проект. Не само в Гърция, но и в самия ЕС.