Орангутанитe от Суматра застрашени от изчезване
16 май 2008Училище за орангутани. Така хората наричат центъра, в който се провеждат програмите за връщане на орангутаните към естествената им среда на обитание. Центърът е разположен в град Букит Тигапулу на индонезийския остров Суматра. Тук орангутаните, които са прекарали цял живот с хората, се учат отново да бъдат примати. "Зоологическото дружество Франкфурт" възлага задачата за изграждането на центъра на биолога Петер Пратйе.
Букит Тигапулу - перфектното място за създаването на центъра
"Предпоставка за връщането на орангутаните към естесвената им среда е на територията на центъра да няма дива популация", казва Пратйе. "Територията обаче трябва някога да е била населявана от орангутани. Според нас преди 150 години в Букит Тигапулу е имало дива популация от орангутани, която е била изтребена от племената."
В центъра в Букит Тиапуглу работят около 20 души. Те се опитват да приспособят опитомените орангутани към живота в джунглата. Приматите трябва да се научат отново да се катерят по дърветата, защото дивите примати прекарват почти целия си живот по дърветата. Но за орангутаните в центъра за връщане към естествената им среда това никак не е лесно. Като домашни животни те често са били затваряни в клетки или разнасяни на ръце от собствениците си.
Урок по оцеляване в джунглата
Марни и Каролин, два млади орангутана, които са неразделни, се учат да се катерят по дърветата. Треньорът бързо успява да ги научи и орангутаните започват да се прехвърлят от клон на клон. По физиономиите им личи, че все още ги е страх от високото. Но не всички орангутани са толкова талантливи, колкото Марни и Каролин. Дженго, друг орагутан, се спуска от едно дърво и прегръща краката на треньора. Той не се страхува от хората. Дженго не се интересува от другите орагутани, а само от хората. А това е голям проблем разяснява биолога Пратйе:
"Имаме няколко проблематични случая. Странното е, че точно тези орангутани, които са израстнали в добри условия - в семейства, в които са се отнасяли към тях като към семейни членове, точно те най-трудно се приспособяват. Става дума за орангутани като Дженго. Въпреки че се справя перфектно с живота в джунглата, той до такава степен е привързан към хората, че като ги види, веднага влиза в контакт с тях. Ето защо с такива примати се работи години наред. А приспособяването към естествената им среда понякога въобще не функционира."
В Суматра все още има 6000 орангутани
Обратно в станцията. Време е за обяд. Орангутаните се привикват с дървен тъпан. Но за да стигнат до обяда си, те трябва да приложат сръчността си. Това е част от процеса на приспособяване към живота в джунглата, защото там те сами ще трябва да си търсят храната. Чували пълни с листа се поставят в двора на центъра. Един от сътрудниците разяснява.
"Чувалите са зъврзани. Орангутаните трябва да се научат да ги отвързват. Освен това сме напълнили чувалите с различни видове листа. Някои стават за ядене, други - не. Орангутаните трябва да се научат да ги разпознават."
Треньорите трябва да положат големи усилия, за да ги спасят от изчезване. Защото приматите не могат да се справят сами с живота в джунглата. Надежда има обаче и за трудни случаи като Дженго, който е бил държан прекалено дълго като домашно животно. И един ден, когато треньорите преценят, че учениците им са завършили успешно обучението в центъра, те биват пуснати на свобода, в естествената им среда - джунглата.