Ratings und Gesellschaft

Никой все още не е измерил и сравнил различните класации, но те са със сигурност хиляди. Ето още няколко от най-популярните: „Фейсбук или Гугъл?”, „Любимата ми видеоигра за 2011”, „Най-добрата песен на Бийтълс”, „Най-любимите туристически дестинации”, „Най-добрата дъвка”...

Ако се опитаме да систематизираме

Има класации по политически критерии, където например отделните държави се подреждат по икономическа развитост, по степен на свобода, по екологически параметри, според корупцията, медийната свобода, кредитния рейтинг и прочие.

Има какви ли не спортни класации: подреждането на ФИФА и на Световните първенства по футбол, рейтингите за най-полезни играчи, за голмайстори, класациите в отделните спортове като голф, снукър, лека атлетика, тенис, таблиците за медали от олимпийските игри и тъй нататък.

Има класации по абсолютни параметри – височина, дължина, тежест. Има класации на банки, на уискита, на автомобилни производители, на бири, на фармацевтични концерни... Както и класации на хора – живи и мъртви.

Допълнителен стрес за съвременния човек

С две думи – разнообразието е огромно. Това обаче допълнително стресира съвременния човек, смята германската публицистка Барбара Зихтерман. Съвременният човек, когото авторката остроумно нарича „вертикален човек”, се оказва в непрекъснато съревнование, той – къде съзнателно, къде подсъзнателно – иска да влезе в класациите, да заеме челно място. А понеже това никак не е лесно, мнозина изпадат в депресии, чувстват се дори унизени.

Но класациите, раздаването на бележки и точкуването далеч не са единственият начин да се оценят постиженията на отделния човек. Индивидуалното, особеното, отклоняващото се, странното – тъкмо то може да се окаже най-ценното, най-интересното. Независимо дали става дума за театрален спектакъл, за експортните възможности на една икономика (например Германия, която е износител номер едно в света) или пък за ученическо съчинение. Тези параметри обаче трудно се измерват. А в днешното дигитално общество на бързото пресмятане всеки гледа лесното. Да, преброяването и точкуването също са важни, но качеството и индивидуалността са поне съизмерими с тях по важност.

Не всичко, което се брои, може да се преброи...

За съжаление класациите вече са се превърнали във всенароден спорт, констатира Барбара Зихтерман. Тъй че нека не забравяме, апелира авторката, че те могат да бъдат и ужасяващ инструмент за унизяване на човека. Особено там, където първично се формира готовността на младия човек да участва в съревнование, да дава най-доброто от себе си: в училищата.

Когато мислим само вертикално, от „слаб” до „отличен”, от „боклук” до „супер”, ние пренебрегваме много фини различия и уникални способности или умения. За да решим този проблем, нека да си припомним един афоризъм на Алберт Айнщайн: „Не всичко, което може да се преброи, се брои в живота. И не всичко, което действително се брои в живота, може да се преброи.”