От развала към провала

Коментар на Мирела Иванова:

„50% от сметката за тока са добавки към цената. Две от енергодружествата не обявяват във фактурите тарифа за киловатчас.” Из новините на в. “24 часа”

С група български писатели гостувахме почти цялата отминала седмица във Виена и Залцбург, поканени по проекта “Европа на майчините езици”. Мнозина от приятелите ми, които знаеха, че се връщам в неделя вечер, все пак ми звъннаха по телефона в събота, за да ме предупредят да гледам по една от националните телевизии половинчасовия репортаж за терора на “Топлофикация” над гражданите, осъдени по грешка, унизени на ента степен поради умножаването на грешката на ента степен. До един сякаш изключили за празника, който преживявам извън страната, и тревожно загрижени, че съм сред жертвите на един от най-безмилостните и абсурдни монополисти у дома си.

Високото напрежение - основа на българския делник

Почти всички българи живеят в недоправената си държава с по няколко шалтера в главата, и този за нормалността и есетествения порядък най-често е изключен. Час по час се включват останалите, които осветяват безумие подир безумие, без почивка и милост. Няма незасегнати, няма неуязвени във всекидневния ход на живота.

Бичът на растящите цени плющи оглушително от сутрин до мрак, битовите сметки буквално разкатават верицата на всички. Вероятно всеки инвеститор бързо схваща, че държавата в лицето на Комисията за енергийно регулиране съществува само колкото да се отчете, че съществува – прескъпо струваща формалност, с други думи, и че всеки може да си разиграва коня както намери за добре.

Със сигурност приватизационните договори оставят отворени вратички и развързани ръце за всяка възможна нередност, за всяко немислимо другаде в Европа безчинство. Да си припомним колко дефекти даде новопостроената аерогара София например – дни след откриването падна таванът в салона за заминаващи, последният по-силен вятър преди седмици събори няколко от летищните ръкави.

Власт заради самата власт или…

Да се вгледаме в сметките за ток, вода, отопление или телефонни услуги и ще се убедим, че българинът е безпомощен и беззащитен. Да се замислим за политиките на банките, които неприятно ни сюрпризират с нови лихви въпреки договорите. Другояче би било, ако нормалният човек беше сигурен, че може да се опре на правораздаването, ако имаше доверие в съдебната система и ако тя работеше повече за хората.

Поради дълголетни исторически натрупвания българинът е недоверчив към държавата и нейните институции, но и те до ден днешен май си остават във война с гражданите. Инак все биха се създали и заработили през годините правила и взаимоотношения, регулации и законосъобразност, които да са в полза на здравия разум и хуманността.

Затова ми се струва, че основният въпрос преди предстоящите избори не е дори кой ще стане президент и кой кмет, а как ще продължи да се осъществява властта в България – в полза на българите или заради самата себе си? Инак ни се струва, че вървим от развала към провала, втрещени кой от шалтерите на абсурда да изключим по-напред…

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев