Открийте хубостите на Иран!

Иранците са любезни хора, готови да се притекат на помощ, обичат да разговарят и се радват на всеки един контакт с непознат. Обикновено митничарят или граничният служител маха на чужденците да минават, без да се интересува какво носят в куфарите си. Тайните служби на Иран се интересуват от влизащите в страната, но само ако са журналисти или дипломати. Не и от туристите.

Ако сте турист в Иран

Те обаче също са длъжни да спазват строги правила на поведение. Така например жените трябва да носят забрадка. Няма значение дали е обикновено парче плат или дизайнерска от Hermès или Gucci. Важното е косата да не се носи пусната, четем в публикация на Зюддойче цайтунг. Според изданието строгият религиозен канон в Иран се прилага доста по-свободно спрямо чужденците. Така например чадорът (в превод - палатка), служещ за пълно забулване при жените, не е задължителен за гостите на страната. Обикновено е достатъчно само наметало, стигащо до хълбоците, което да скрива горната част на тялото.

За пътуване в ислямската република обаче всеки чужденец се нуждае от входна виза. Процедурата обикновено отнема няколко седмици. Затова и спонтанни пътувания до Иран не са възможни. Големите хотели се стопанисват отчасти от религиозни фондации, отчасти от Революционната гвардия (Пасдаран). Отделният турист няма възможност сам да избира хотела, в който ще отседне. Обикновено това се решава от туристическата агенция и техните ирански партньори.

Там е "половината свят"

Исфахан е един от най-красивите и забележителни градове в света. В Иран го наричат още "Половината свят". Там е и най-хубавият хотел на страната, построен в стара гостоприемница по основния маршрут на керваните. Обслужването обаче е под всякаква критика. Един американски автор споменава в пътеписа си, че се чувствал там не като шейх, а като овца.

Иран е страна с хилядолетна култура, а по територия е колкото пет Германии. Списъкът със забележителности е прекалено дълъг. Колкото и странно да звучи, в него няма място за столицата Техеран с нейните 14 млн. жители, замърсения си въздух и натоварения градски трафик.

Алкохол? Може, ако сте от малцинствата!

Употребата на алкохол е пълно табу. Включително за чужденците. Алкохол не се продава никъде, а набавянето му от черния пазар крие доста опасности. В Иран консумацията на алкохол е приравнена с тази на наркотиците и се наказва строго от закона. Но не и тези, които не живеят по законите на Шериата, например местните арменска и асирийска общности, които си произвеждат домашен алкохол, и чиито жени и дъщери могат да се обличат по европейски, но само в рамките на общността и в селищата, където живеят предимно християни. Те обаче нямат право да се показват така на улицата в мюсюлманските градове.

И това е друга отличителна черта на ислямската държава - Иран няма проблеми с правата на малцинствата. Съвсем друга тема е правото на свободно изразяване на мнението, особено за потребителите на интернет. В актуалната класация на "Репортери без граници" Иран попада в групата на страните, за които цензурата в интернет е държавна политика, както отбелязва по темата Католическата информационна агенция.

АГ, ЗЦ, КНА, РЦ, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева