Отровата е спряна. Засега.

Румънското правителство обяви, че няма да реализира проекта за добив на злато в Рошия Монтана, в областта Трансилвания. Румънците масово бяха протестирали срещу този проект на една канадска компания - демонстрации имаше не само в Букурещ, но и в Клуж, Тимишоара, Алба Юлия, Брашов и др. Отхвърлянето на проекта означава, че засега са предотвратени евентуалните екологични последици - например замърсяването на околните земи с цианид.

Проектът е от години обект на критика, тъй като процесът по извличане на благородни метали предвижда употребата на 12 000 тона цианид годишно. Недоволство имаше и поради факта, че мината се намира в район, където са намерени останки от римско време. Местните хора казват, че тяхното селище е популярна туристическа дестинация, а и една открита мина с използване на цианид може да нанесе необратими вреди на околната среда. Противници на проекта и правни експерти посочват, че проектът е в противоречие със законодателството.

Въпреки сегашния отказ от проекта, позицията на Виктор Понта и неговото правителство остава двойствена. Премиерът продължава да агитира в полза на мината - в телевизионно интервю тези дни той заяви, че Румъния не бивало всъщност да се отказва от една толкова доходна инвестиция, макар че самият той бил срещу добива на злато чрез използване на цианид.

И други съмнителни проекти

Тази "двойна игра" дава на правителството възможност да си държи отворени някои вратички, така че в по-късен момент евентуално все пак да одобри проекта, смятат наблюдатели. Всъщност в случая става дума за нещо повече: правителството на Понта е дало принципно одобрение и за други съмнителни проекти, които евентуално също биха имали вредни последици за околната среда.

Канадско-румънската фирма Дева-Голд например има намерение да открие златна мина в Чертей, също в областта Трансилвания, която ще извлича злато по същия спорен начин, както в Рошия Монтана. Правителството на Понта одобри и извличането на шистов газ чрез оспорвания метод на фракинга. И макар че през тази пролет десетки хиляди румънци се надигнаха на протест срещу фракинга, американският енергиен концерн Шеврон явно ще получи правото да извлича шистов газ по Черноморското крайбрежие и в околностите на източнорумънския град Бърлад.

Не на последно място правителството на Понта одобри и възобновяването на работата в златната мина на севернорумънския град Бая Маре. През 2000 година оттам изтекоха над 100 000 тона цианид и други тежки метали в река Тиса, а оттам и в Дунава. Това беше едно от най-големите замърсявания в досегашната европейска история.

Автор: К. Версек, Б. Рачева/ Редактор: Б. Узунова