Павианът и политикът - прилики и разлики
20 април 2011
Павианите, наричани още бабуини или песоглавци, са род едри маймуни - едни от най-интересните бозайници в животинския свят. Политиците, на свой ред, са род едри човеци, доколкото заемат едри постове и получават едри заплати, а иначе нерядко вършат доста интересни неща.
Подобно на политиците, павианите прекарват по-голямата част от живота си в групи, които могат да обхващат до стотина и повече членове. В групата, също както във всяка партия, цари ясна йерархия на властта: най-горе е неоспоримият лидер, алфа-павианът, който контролира по-нисшите по ранг павиани. Последните го подкрепят безрезервно, но само докато им е от полза. С други думи, лидерът трябва да внимава базата да е винаги доволна от него.
Павианите разполагат с много време - използват го за поддържане на социални контакти или пък за да упражняват един върху друг психологически натиск. За търсене на храна те отделят само по три часа дневно. А иначе в делника им цари постоянен социален стрес: недоволството се излива отгоре надолу, най-често върху най-малко виновния павиан. Според социалния ранг се разпределят съответно сексът и достъпът до блага.
Че алфа-павианът защитава на първо място групата, е мит. Твърде често именно той е първият, който при нападение се скрива на сигурно място. Не всички наследници са негови чеда. Додето политическото положение е стабилно, лидерите, ще рече алфа-павианите не са най-агресивни в групата. Далеч по-настървени са младоците. За да отнемат жената на шефа, те прибягват и до временни целеви коалиции.
Лоша е участта на алфа-павиана, който упорито се вкопчва в поста си. Това показва случаят с един такъв павиан в Кения - макар и вече съвсем изнемощял физически, той не се отказал от властта си тъй дълго, че накрая групата се разбунтувала и го свалила. Три дни лежал старият шеф на земята, позорно изпохапан, ритан и блъскан от довчерашните си поданици. Не му оставало друго, освен да си потърси друга група, където и прекарал остатъка от дните си - в по-долен ранг.
Наклонността на павианите към лукавство и измами е вродена. Нагледно го доказва примерът с млад бабуин в Африка, който щом съгледал женската да гризе току-що изровено вкусно коренче, тутакси така се разврещял, че майка му на часа пристигнала и подгонила мнимата злотворница. Докато двете женски се бъхтели, младият павиан изгризал сладко коренчето.
Впрочем, за древните египтяни павианът е бил свещено животно. Съвременниците обаче го възприемат по различен начин. За тях той е напаст, защото нанася щети на реколтата.