Пакистанските елити на мушката на терора
Терористичното нападение на талибаните срещу един пакистански университет буди мрачни спомени. Преди повече от година талибаните нападнаха едно училище в Пешавар, на около 50 километра от сегашната цел на атаката. При нападението загинаха над 150 ученици и преподаватели. Броят на жертвите на сегашното нападение е значително по-малък, но това не е кой знае каква утеха. Не само сравняването на подобни цифри би било цинично, но и сметката не отговаря на реалностите. Защото важно остава само едно послание: пакистанските елити отново са на мушката на терористите. И преди всичко синовете и дъщерите на висши военни, политици, бизнесмени и университетски преподаватели.
Атака срещу самопровъзгласилия се "миротворец" Наваз Шариф
Екстремистите знаят, че могат да провокират реакция само ако засегнат елитите в страната. Обичайните нападения срещу пазари, гранични постове и патрули, при които загиват войници, полицаи, бакали или водачи на рикши, не оказват голямо влияние върху властниците. Възможни са много предположения за това, какво точно целят нападателите, но атаките вероятно имат нещо общо с претенциите на Наваз Шариф да се представи като миротворец в целия регион.
В разговорите между Пакистан, Афганистан, САЩ и Китай се проучват възможностите за дълготраен мир с талибаните. Наваз Шариф току що се завърна от разговори в Саудитска Арабия и Иран, където предложи посредническите си услуги за решаване на задълбочилия се конфликт между шиити и сунити. Това е трън в очите на мнозина. Нападенията могат да се разглеждат и като заплаха срещу тези усилия на самопровъзгласилия се за миротворец Наваз Шариф. В цялостната картина добре се вписва и нападението срещу една индийска военна база, което на практика замрази сближаването между Пакистан и големия съсед Индия. Само че миналата година екстремистите си направиха крива сметка. Нападението срещу училището в Пешавар предизвика огромно възмущение сред пакистанското общество. Властите изпратиха армията в племенните региони на талибаните по границата с Афганистан и въведоха отново смъртното наказание. В резултат бяха екзекутирани и много осъдени, които нямаха общо с терористите. Както показва последното нападение срещу университета, тези мерки не пожънаха особен успех.
Бастионите на радикализирането остават непокътнати
Острата атака срещу тероризма обаче подмина истинските бастиони на радикализацията. Все още медресетата могат да работят необезпокоявани и да вербуват младежи за джихад. Властите не успяха да пресушат и финансовите потоци от други страни, които оказват помощ на терористите. Никой не се осмелява да въведе ред в омразната тайна служба ISI, подозирана, че използва ислямисткия екстремизъм в целия регион като удобен инструмент за собствените си цели и се опитва да провали гражданското правителство.
Пакистан има нужда от широка и категорична гражданска съпротива. Преди всичко от страна на елитите в страната, които сега за втори път попадат на мушката на екстремистите. В личната си сфера тези елити изповядват либералния ислям, който има вековна традиция на субконтинента, но те не се осмеляват да го практикуват публично. Страхуват се, че ще попаднат под ударите на законите за богохулство или ще бъдат подложени на други репресии. Без открита обеществена дискусия за корените на екстремизма обаче, тероризмът в Пакистан не може да бъде изкоренен.