Палестинците искат да заобиколят Израел

Палестинският президент Абас отново засили дипломатическия натиск над израелците. Пред телевизионните камери той демонстративно подписа молбите за присъединяване към 15 международни споразумения и организации. "Това е наше право, от което ние бяха обещали временно да се откажем", каза Абас. Как се стигна дотук?

Защо бяха подписани молбите?

В средата на миналата година представители на Израел и на палестинската автономия постигнаха под американско посредничество едно споразумение, което предвиждаше да бъдат пуснати на свобода всички палестински затворници, които от дълги години се намират в израелски затвори. Става дума за общо 104 души, които трябваше да излязат от затвора до 2 април 2014. В замяна на това палестинците бяха обещали да не подават нови молби за членство в международни организации. Да припомним, че през октомври 2011 Палестина подаде молба за пълноправно членство в ЮНЕСКО и бе приета, което предизвика яростни реакции от израелска страна.

На няколко етапа до момента бяха освободени 78 палестински затворници. Споразумението предвиждаше, последната група затворници да излезе на свобода миналия уикенд, но това не беше спазено. В знак на протест, президентът на палестинската автономия Махмуд Абас подписа молби за прием в 15 международни организации и за присъединване към различни международни договори. Сред тях беше и Женевската конвенция, с чиято помощ палестинците биха могли да внесат в Международния наказателен съд /МНС/ обвинение за нарушаване на човешките права от страна на Израел. Ако тази молба на палестинците бъде приета, израелската окупационна политика неминуемо ще бъде осъдена от Международната общност като несъвместима с Женевската конвенция, пояснява още експертът по международно право Ханс-Йоахим Хайнце.

Подписаните молби на практика са опит да се извоюва международно-правно признаване на палестинските автономни земи като независима държава. С тази си тактика палестинците вече постигнаха някои успехи през последните години. През декември 2012 те например получиха статут на наблюдатели в ООН. От юридическа гледна точка това е акт с огромно значение, пояснява професорът по международно право Ханс-Йоахим Хайнце. "Членството в подобни международни организации има стойност на "фактическо" признаване на държавата Палестина.

Прекратяването на преговорите не е окончателно. Махмуд Абас например заяви, че от палестинска страна има готовност за диалог до "последния възможен ден" - става дума за 29 април - до когато разговорите трябваше официално да приключат. Американският външен министър Кери, който е посредник на тези преговори, междувременно призова и двете страни "да проявят въздържаност в хода на диалога". Атмосферата на този диалог обаче беше неприятно повлияна от обстоятелството, че във вторник (01.04.) израелското правителство обяви нови планове за строеж на повече от 700 жилища в квартала Гило на Източен Ерусалим.

Каква е основната цел на преговорите?

Да се изградят основите на стабилно двудържавно решение. Палестинците искат да създадат своя собствена държава на Западния бряг на река Йордан, в Източен Ерусалим и в ивицата Газа, която да бъде с неограничен суверенитет. Израел обаче се опасява за своята сигурност и настоява за демилитаризиране на евентуалната палестинска държава, както и за правото на контрол над въздушното пространство и границите. Израел иска също така неговата армия да остане в долината на река Йордан още дълги десетилетия.

Две трети от израелското население одобряват двудържавното решение - това показаха резултатите от едно актуално допитване. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху също многократно е обявявал, че поддържа създаването на независима палестинска държава, която да съществува в мирно съседство и разбирателство с Израел. В средите на коалицията, ръководена от Нетаняху, обаче има множество противници на двудържавното решение. "Неизбежно ще се стигне до премерване на силите веднага щом стане въпрос за прокарването на конкретни решения", обяснява политологът Ханан Кристал.

Радикалната палестинска групировка Хамас, която управлява в ивицата Газа, също е противник на двудържавното решение. Затова и говорителят на Хамас Сами Абу Сухри заяви, че палестинският президент Абас нямал право да води преговори от името на целия палестински народ.

Защо палестинците настояват за признаване на границите от 1967?

През 1967 Израел окупира Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа. Палестинците искат да създадат своята държава именно в тези области. Ивицата Газа беше освободена от израелската армия през 2005, Западният бряг и Източен Ерусалим обаче през последните години се превърнаха в обект на усилена заселническа дейност от страна на Израел. Междувременно там живеят близо 600 000 еврейски заселници. Техните селища на практика разкъсват териториалната цялост на палестинските земи. От международно-правна гледна точка, тези селища са нелегални. Ако Израел признае границите от 1967, той би следвало да изостави своите селища в региона.

Проблемът с еврейските заселници

Израел не желае да се раздели със селищата си, а израелското правителство желае трайно да ги присъедини към собствените територии. Възможно е да се търси решение чрез размяна на земи. Палестинският президент Абас обяви, че е готов на подобно решение, Израел обаче засега отказва да го приеме. Особено трудна е ситуацията в окупирания и анектиран от Израел Източен Ерусалим. Там междувременно живеят близо 200 000 израелски заселници. Израел гледа на Ерусалим като на "вечна и неделима" своя столица. Палестинците пък искат да направят Източен Ерусалим столица на бъдещата си независима държава.

Какво ще стане с палестинските бежанци?

В съседните държави живят близо пет милиона палестинци. Повечето от тях са наследници на онези 760 000 палестинци, които са били принудени да напуснат родните си места в хода на създаването на израелската държава през 1948 година. Палестинското ръководство официално настоява на правото на бежанците и техните наследници да се завърнат по родните си места - т.е. на територията на днешен Израел. Тогава обаче еврейското население на Израел би се оказало в малцинство. Израелското правителство е против правото на бежанците да се завърнат обратно, вместо това смята, че те трябва да бъдат приети в бъдещата палестинска държава.

Има ли възможност за обща държава на израелци и палестинци?

Срещу подобно решение са както мнозинството от израелците, така и палестинците. Допитване на Еврейския университет в Ерусалим, правено през 2013 сочи, че 63% от израелците, както и 69% от палестинците отхвърлят подобна възможност.