Пари - следване... пари - прим

Не познавам лично „прославилият” се асистент от УНСС, но само седмица преди полицията да го арестува за корупция, имах неудоволствието да го наблюдавам как „модерира” дискусия на международна кръгла маса, организирана в София от българското външно министерство. Вярно, сблъсквал съм се с хора с изкуствено напомпано самочувствие, но с някакъв асистент, макар и „главен”, който без капка свян си позволяваше да поставя оценки по шестобалната система на представители на ЕК от Брюксел, на международни и български експерти, на дипломати от кариерата, признавам - подобна публична арогантност не бях срещал.

Сега, когато на този „експерт” по тъмните икономически практики му предстои да се изповядва пред компетентните органи, въпросът за корупцията отново изплува като смрадлив мехур в българското висше образование.

Проста формула

Едва ли е някаква тайна, че някогашните привилегии и ходатайства от високите кабинети на комунистическата власт за влизане и завършване на престижно ВУЗ, бързо бяха трансформирани в обикновени стоково-пазарни отношения. Имаш пари – влизаш, следваш и се дипломираш без усилия. Нямаш пари – приемат те трудно, учиш много и получаваш ниска диплома. Първи и най-добре разбраха новия механизъм преподавателите-икономисти в смятания за елитен някогашен ВИИ ”Карл Маркс”, сега УНСС. Рекрутирани основно от тогавашната партийно-комсомолска номенклатура, те като истински магьосници за денонощие през 1989 година превърнаха дисциплини, като „Политикономия на социализма” в „Икономикс” или „Научния комунизъм” в „Обществознание”.

Корупцията в УНСС – само слухове?

Самият сегашен ректор на УНСС, който тези дни с треперещ глас обяснява пред медиите, че е бил изненадан, изумен и потресен от покупко-продажбата на изпити и дипломи от своя иначе „талантлив” преподавател, е започнал научната си кариера като командир на студентска бригада в началото на 70-те години, направил е дългосрочни специализации в Ленинград и Москва, бил е народен представител от БСП в 39-тия парламент, оглавявал УС на Спортния тотализатор и през 2007 година става председател на Съвета на ректорите и което е още по-показателно – съветник на сегашния български президент. Същият този уважаван г-н професор твърди, че никога през двата си ректорски мандата не е чувал за корупция в поверения му институт, и че никога не е давал ухо на „зловредните” слухове по този повод!

Пример за подражание…

Всъщност проблемът е друг. Какви икономисти, инженери, лекари, юристи произвежда сегашната българска образователна система, след като повечето от тях, под една или друга форма, са се докоснали до университетската корупция още в студентските си години? С какви висшисти ще попълва нуждите си страната, сочена с пръст от десетилетие насам като най-корумпираната държава от Източния блок?

За сметка на какво значителна част от академичната общност се опитва презрително да пази корпоративните си интереси и каква е цената, която обществото плаща за това? Директни или косвени отговори на тези въпроси се съдържат в оценките, които ЕС от години дава на най-бедната си членка. Оценки, съответствуващи на купените изпити чрез прочулия се вече „главен асистент”.