Партията не смогва да се погрижи за хората в Ухан

Шен Руихан се обажда в съседския комитет всеки ден. Баща ѝ, който е заразен с коронавирус, трябва спешно да отиде в болница. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден: температурата му се покачва, почти не може да яде и има болки в гърдите. Но за да стигне до болница, трябва комитетът да предостави автомобил. "Всеки ден ни казват, че трябва да чакаме, но така и не идват", разказва тя.

Шен Руихан не е истинското ѝ име. Тя вярва, че баща ѝ се е заразил, докато пазарувал в първите дни след наложената на Ухан изолация. На 23-и януари, след като стана ясно, че разпространението на коронавируса не може да бъде овладяно, всички изходи на града бяха затворени. Жителите на Ухан щурмуваха супермаркетите, за да се запасят с хранителни продукти.

Болниците са препълнени

Преди няколко седмици баща ѝ вдига температура. След като установяват, че е заразен с коронавирус, медиците му дават лекарства и го изпращат вкъщи, тъй като симптомите му не са тежки. Оттогава състоянието му се влошава. Но да стигнеш до болница не е лесно. "Лекарствата скоро ще свършат. Не знам какво ще правим тогава", казва Шен. 

След избухването на епидемията в болниците няма нито едно свободно място. Видеозаписи с пълни коридори, с лекари и медицински сестри, които от претоварване изпадат в нервни кризи, заливат социалните мрежи в първите дни. Налага се разкриването на две временни болници в контейнери. Десетки спортни зали и хотели в зоните под карантина са преобразувани в спешни центрове. Броят на заразените продължава да нараства. Много пациенти нямат достъп до подходящи грижи.

Никой не отговаря на позвъняванията

За да овладее хаоса и да спре разпространението, градът наложи цялостна забрана за напускане на Ухан. Всички жилищни квартали бяха изолирани, по-голямата част от 11-те милиона жители на града бяха поставени под домашен арест. Когато гражданите имат нужда от нещо, трябва да се обръщат към съседските комитети, най-ниското ниво в китайската партийна структура.

"Безсмислено е да звъниш там", казва Джън Вей. И тя не желае да се назовава истинското ѝ име. Джън Вей живее в Ухан със сестра си, баба си и дядо си. Семейството ѝ включва още нейната леля и един 14-годишен племенник. Както бабата и дядото, така и лелята са болни от коронавирус. Заради съмненията, че е заразен, племенникът е заведен в хотел, превърнат в изолационен център.

Бабата и дядото са вкъщи в стабилно състояние, лелята е във временна болница. Няколко седмици преди заразата да избухне, тя е диагностицирана с рак на белите дробове. Във временната болница той няма как да бъде лекуван. "Трябва да е в истинска болница", казва Джън. Но докато със сестра ѝ са заключени вкъщи, нямат възможност да се погрижат за нея. В болниците вече отдавна никой не вдига телефона. "Нашият единствен контакт е със съседския комитет".

Ключовата роля на съседските комитети 

Партията и държавата контролират китайското общество на всички равнища. Задача на съседските комитети е да налагат партийната линия на най-ниското ниво. В повечето случаи това е една по-скоро символична задача, която се ограничава до украсяването на витрините с нова партийна пропаганда и организирането на мероприятия за пенсионерите в квартала. В нормалните времена тези комитети почти нямат влияние върху живота на хората.

Но след като държавата мобилизира всички ресурси в борбата срещу вируса, съседските комитети получиха ключова роля. В Ухан те трябва да отговарят за всички нужди на хората в изолация. Трябва да организират транспорта до болници и да разнасят лекарства. Те следят за спазването на карантината и решават кой трябва да бъде закаран най-спешно в болница. Комитетите, които се състоят от доброволци, често в пенсионна възраст, трябва да се грижат за стотици домакинства. Много граждани, които им се доверяват, зоват за помощ в интернет - в социалните мрежи могат да бъдат намерени стотици такива съобщения. И Шен Руихан, младата жена, която иска да закара баща си в болница, е разпространила зов за помощ. "Ако някой може да помогне, моля да го направи", пише тя.

На въпрос на ДВ кой може да ѝ се притече на помощ, тя въздъхва. "Не знам", отговаря Шен. "Всичко това много ме натъжава." Заедно с майка си се опитват да се грижат възможно най-добре за бащата. И двете междувременно са започнали да кашлят. Дали това е вирусът, не знаят. За да се изследват, им трябва кола, която да ги закара в болницата. А от съседския комитет не отговарят.