Пианистът, кашлицата и хейтърите

Дали някога сте се питали какво си мислят изпълнителите на класическа музика, когато в средата на някоя пиеса откъм публиката долети гръмка кашлица или кихавица? Аз лично винаги съм смятал, че това е неприятно, без да бъде драматично. Но мнозина музиканти го възприемат като тежко посегателство върху изкуството им – все едно да опръскаш с кал картината на някой художник...

Осквернената тишина

Големият унгарски пианист Андраш Шиф си е спечелил славата на един от тези "капризни" изпълнители. Миналия месец по време на негов концерт в Кьолнската филхармония първо звънна нечий мобилен телефон, а после – съвсем закономерно в апогея на грипната епидемия – откъм залата периодически звучаха приглушени кашлици. Пианистът видимо се разгневи и беше готов да прекъсне концерта, докато в крайна сметка размисли - все пак залата беше претъпкана.

Наскоро Шиф отново гостува в Кьолнската филхармония и този път преди концерта лично генералният директор излезе на сцената, за да помоли публиката още веднъж да провери мобилните си телефони и доколкото е възможно да избягва кашлянето и кихането. Между другото, на гардероба във филхармонията открай време раздават ментови бонбони против кашлица, с които мнозина предвидливи посетители щедро тъпчат джобовете си.

Този път всичко премина без скандал. Андраш Шиф и неговият оркестър "Капела Андреа Барка" истински зарадваха ентусиазираните слушатели с програма, включваща клавирни концерти от Моцарт и Бетовен и една рядко изпълнявана симфония от Шуберт. Шиф, който дирижираше от пианото си, "не постави оркестъра в ролята на статист, а непрекъснато му даваше импулси, и то не толкова с ръце, колкото с пулса на своето клавирно изпълнение", писа вестник "Кьолнер Щатанцайгер".

58-годишният Шиф, който е не само една от големите клавирни звезди в момента, но и университетски професор в няколко консерватории, печели признанието на публиката и специалистите с още едно свое качество: той много уважава произведенията, които изпълнява.

Вярност към музиката и демокрацията

Унгарският виртуоз обобщава подхода си така: "Разбира се, нашата философия в музиката е съвсем различна от тази в театъра, примерно. Аз страстно обичам театъра, но тъй и не мога да разбера какво правят режисьорите с текста на автора. Когато поставят Шекспир, да речем. За мен като музикант всяка дума, написана от Шекспир, би била свещена. Дори не би ми минало през ума да променя някоя негова дума. А пък режисьорите си позволяват да съкращават цели страници, да променят последователността на сцените. Очевидно смятат, че това е легитимно. В музиката, поне според мен, наш висш дълг е да бъдем верни на „текста”."

Шиф наскоро разбуни духовете с един жест, който беше насочен не към изкуството, а към... политиката. В читателско писмо до вестник "Вашингтон пост" маестрото остро разкритикува днешната ситуация в Унгария – национализма, антисемитизма и тормоза срещу циганите, все доста „неевропейски явления”, според него. Реакцията на унгарските националисти беше очаквана: заплахи и обиди, особено в интернет-форумите, където върху Шиф се изсипаха квалификации от рода на „еврейска свиня”. На музиканта това очевидно му дойде в повече и сигурно го раздразни в доста по-голяма степен от безобидната кашлица по време на концерт. "Засега няма да свиря повече в Унгария”, обяви преди няколко седмици той.

Автор: Александър Андреев, Редактор: Б. Михайлова