Планът - чудо на Берлускони
29 октомври 2011
Всички бяха впечатлени, каза полският министър-председател Туск. Дори пазарите реагираха позитивно. Защото онова, което Берлускони излага на 14 страници, би била "най-голямата програма за икономически реформи, виждана някога в Италия", писа Corriere della Sera. Само че доброто впечатление бе само за един ден.
Само на хартия
Много бързо се разбра, че приносът на италианския премиер към срещата на върха в Брюксел е само на хартия. Четиринайсет страници с обещания от "остойностяването на човешкия капитал" до "конституционна реформа". Много от предложенията са дори с конкретен график. Така например до четири месеца щели да бъдат "пренаписани всички институционни и административни разпоредби", за да се стимулира икономиката. А още от 2014 държавата няма да трупа повече дългове, а ще регистрира само излишък.
Това звучи като истинско чудо. Затова и почти никой не му вярва. "Всичко това цели да удължи още малко живота на това правителство", смята опозиционният политик Итало Бокино. Скептични са и водещите медии. La Stampa синтезира преобладаващите мнения в оценката: "Слабите места на Италия са безветрието в парламента и политическото безсилие".
Отдавна вече Берлускони не управлява страната. А само играе. Неговата коалиция фактически се разпадна. Единственото, което все още я крепи, е страхът, че при нови избори най-малко 50 депутати от управляващия лагер могат да изгубят удобното си депутатско кресло.
Програмата за икономии, предложена от премиера, означава жестоко орязване на парите за училища, театри, дори за полицията. В Модена, например, след две седмици няма да има повече пари за бензин за полицейските коли. А управата на затвора във Ферара не може да изпрати ни факс, ни писмо, тъй като няма пари за хартия.
Лукс без пари
Затова пък в изискания ресторант на италианския Сенат, горната камара на парламента, има все така всичко - при това луксозно и евтино. Всичко, което келнерите в ливреи сервират, се плаща в по-голямата си част от данъкоплатеца. А сенаторите плащат сякаш дават бакшиш: карпачо от телешко филе, да кажем, струва 2,76 евро, спагети с пресни сардини 1,60 евро. Сенаторите ходят безплатно на бръснар, на масаж, на психотерапия, очилата също се плащат от държавата. Естествено, и на членовете на семейството.
Депутатите от долната камара, разбира се, разполагат със същите услуги като сенаторите. По подобен начин се облажават дори политиците в провинциалните съвети. Депутатите в парламента имат право на пенсия само след пет години, за което получават средно 6 000 евро. Та кой ще иска сега да му отрежат пенсията?