Плевнелиев: "Противопоставих се на олигархията"

ДВ: Г-н президент, защо не се кандидатирахте за втори мандат? Редица наблюдатели и медии на Запад сигнализират разочарование от това решение.

Плевнелиев: В политиката е важно не как влизаш, а как излизаш. Аз си тръгвам с високо вдигната глава след един труден, но успешен мандат. За мен властта не е самоцел и не разбирам тези политици, които трудно намират себе си извън постовете, които заемат. Взех съзнателно своето решение. Изложих публично аргументите си. Ще продължа да служа на българския народ и държава по всеки смислен начин, който ни придвижва напред.

ДВ: Кой беше най-големият Ви успех през мандата? А най-големият неуспех?

Плевнелиев: Моят мандат бе един безспорно много труден, но достоен мандат във време на извънредна нестабилност. Мандат, наситен с напрежение и трудности във вътрешнополитически план и с рекорден брой кризи в региона, Европа и света. Аз съм първият български президент, преминал през три извънредни политически и парламентарни кризи, две вълни от граждански протести в страната и две служебни правителства в рамките на един мандат.

Високо ниво на политическо напрежение и геополитическо противопоставяне, замразени конфликти, войни, включително хибридни и конвенционални, терористични атаки, невиждана миграционна вълна - всичко това беляза моя мандат. Въпреки бурите държах здраво посоката на демократичното и европейско развитие на България. България бе остров на стабилност и незаобиколим фактор в региона, като получи голямо международно признание за водената балансирана и принципна външна политика.

Действах като убеден европеец, бях най-активният досега български президент на международната сцена, водих икономическа дипломация в действие. Бях президент, но и кризисен мениджър. Въведох иновациите, дуалното образование и дългосрочното планиране в държавата. Създадох първата в България и на Балканите иновационна екосистема. Градих модерна България, като в моя мандат се изпълниха рекорден брой модернизационни проекти в страната. Дадох път на пряката демокрация, като съм първият български президент, инициирал референдум и в чийто мандат се провежда референдум. Извадих тайните служби на светло с пакет устройствени закони и правила. Смених изцяло енергийните приоритети на България - от „Голям шлем“ с три руски проекта към енергийна ефективност, диверсификация и либерализация. Успях да преведа България през кризите по един достоен начин. Не обещах всичко, но изпълних всичко, което обещах.

Големи грешки не съм допускал. Малки - със сигурност. Например моето новогодишно обръщение за 2013 се запомни не със смислените послания, а с погрешно прожектираната снимка на връх от Скалистите планини. Това, което за съжаление не успях да променя, е тежкото и безпринципно политическо противопоставяне и усещането на гражданите за липса на справедливост в държавата.

ДВ: Един президент трябва да е обединител на нацията. Независимо от това, редом с привържениците си, Вие имате и противници и настойчиви критици в България. На какво го отдавате?

Плевнелиев: Да бъдеш обединител на нацията не означава да си мълчиш, когато се извършват безобразия в държавата. Аз съм първият български президент, който сне публично доверието си от правителството и мандатоносителя - след висш акт на задкулисие в държавата. Последва истинска война срещу мен. Но аз не съжалявам, напротив. Да бъдеш обединител на нацията не означава да бездействаш, когато магистрат с изключително спорна репутация става член на Конституционния съд. Като президент напуснах клетвата, което бе безпрецедентен акт в новата ни история. Вярвам, че с тази своя постъпка помогнах да бъде опазено доброто име и репутация на Конституционния съд. Противопоставих се на олигархията. Винаги досега държавните пари с висока степен на концентрация се държаха в определена олигархична банка. Заедно със служебното правителство на Марин Райков променихме това, като въведохме правила и прозрачност в управлението на парите на държавата. Подобен безпрецедентен акт също създава врагове, но е полезен за народа. Бях патрон и инициатор на стотици мероприятия относно честната и обективна оценка на комунизма, успях да сложа всички досиета на ДС в архива. Да, това също създава врагове, но аз няма да се уморя да работя за това комунизмът да влезе в уроците по история по един обективен начин - и с доброто, и с лошото, и с националните предателства, геноцида и репресиите. Аз вярвам, че с тези свои действия обединявам, а не разединявам обществото. Истината може само да ни обедини, манипулираната истина разделя. Ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето на децата ни. Истината е здравата основа, на която да стъпим - истината за комунизма, за олигархията, за корупцията, за това как се управляват държавните пари и номинират конституционни съдии. Аз служих на истината, посочвах проблемите, имах позиция и действах - това обединява, а не разделя. Обединител на нацията в никакъв случай не означава да те харесват всички - това е невъзможно.

ДВ: На няколко пъти заехте ясна позиция по въпроса за агресията на Русия в Крим и в Източна Украйна. Не Ви ли беше страх от гнева на Москва, а и на онези българи, които одобряват сегашната руска политика?

Плевнелиев: Липсата на позиция, снишаването докато отмине бурята не е опция за мен като гражданин и президент. Имам позиция и я отстоявам. В трудни времена трябва да се знае кой кой е. Дадох десетки интервюта за международни и български медии, осъждайки агресивните и незаконни действия на Русия в Украйна. И ще продължа да го правя. Това, че аз съм първият демократично избран български президент, който системно и категорично се противопоставя на руския президент, ме прави не „ястреб“, а политик и гражданин с позиция. Обичам Русия, но не одобрявам водената от руския президент политика. Моята визия е за историческата трансформация на България и Балканите от периферия и поле на интереси на Великите сили към интегрална част от обединена Европа. Искам България да е господар на собствената си съдба, а не да бъде върната във времето на Берлинския конгрес, когато Великите сили си играеха със съдбата на държавите в периферията. Сблъсъкът в Европа днес е ценностен. Между едни държави, включително България, които вярват във върховенството на закона, и други държави, например Русия, които вярват във върховенството на силата, интересите и геополитиката. Като президент, убеден демократ и европеец, давам всичко от себе си в подкрепа на обединена Европа, която да мине през кризите и да стане по-силна от тях.

ДВ: ЕС се намира в най-дълбоката си криза и в момента не е особено популярно да бъде защитаван. Какви са Вашите аргументи в подкрепа на Евросъюза? А какво не одобрявате в сегашния ЕС?

Плевнелиев: ЕС е уникален проект за мир. Това е най-доброто, което прогресивното човечество създаде от руините на Втората световна война. Удивявам се от начина, по който бащите-основатели се издигнаха над  разрухата и омразата. Обединена и мирна Европа бе мечта на много поколения. За мен ЕС не е външна политика, а моето семейство. Изповядвам ценностите, на които този съюз е символ - мир, върховенство на правото, човешки права и свободи. Действам решително и отстоявам запазването на ЕС - съюз, който постави ценностите над интересите. Гордея се, че бях домакин на срещата на групата „Арайолуш“, когато президентите на десет държави-членки на ЕС под мое ръководство се обединиха около разбирането, че във времена на нарастващи рискове трябва да се работи усилено за повишаване на доверието в ЕС. Само силен ЕС може да гарантира сигурност и мир в Европа.

А какво не одобрявам в сегашния Европейски съюз - не съм съгласен, че същото поколение, което разруши Берлинската стена, днес издига нови стени на разделение в самото сърце на Европа. Като че ли забравихме мечтата си. „Скорпиънс“ тогава изпяха една любима на всички европейци песен за „вятъра на промяната“, в която всички заедно мечтаем и децата на утрешния ден също мечтаят заедно. И се чудя защо същото това поколение, което пееше и плачеше с тази песен, толкова удобно зарови мечтата, забрави песента и на какво бе символ падането на Берлинската стена. Не бива да позволяваме Европейският съюз да се запази като формално обединение на държави, като загубим самото основание за съществуването на съюза. Не бива да допуснем Европа да изпадне в морална криза - криза на липса на ценности и солидарност. Независимо дали е миграцията или санкциите срещу Русия - трябва да сме заедно и да продължим да мечтаем заедно.