По-корумпирани дори от хърватите

Ако корупцията си имаше дом, мнозина без да се замислят биха го позиционирали някъде в Източна Европа. Гърция, България, Хърватия са страните, които веднага изплуват в съзнанието на много хора в Германия. Напълно погрешно, твърди Тилман Хопе, юрист от администрацията на германския парламент и ръководител на антикорупционен проект на Съвета на Европа. Обратно на ширещото се мнение, че корупцията не била сериозен проблем в Германия, се оказва, че в действителност нещата не стоят точно така. Според Тилман "корупцията в Германия е по-силно изразена, отколкото в страни като Хърватия или Грузия".

Корупция и имунитет

И най-вече това важи за германския парламент. Поредица от проучвания сочат, че във възприятието на германците Бундестагът е много по-корумпирана институция от полицията или съдебната система. За този негативен образ на депутатите много допринася техният имунитет, казва Хопе и добавя, че парламентарният имунитет поражда съмнения за корупция. Противниците на тази теория възразяват, че досега са известни само два случая на отхвърлено от Бундестага искане от прокуратурата за снемане на депутатски имунитет.

Днес имунитетът, възникнал като защитна мярка срещу възможен произвол от страна на управниците, не пречи с нищо на борбата срещу корупцията, твърди Тилман Хопе. Въпреки това сред експертите съществува консенсус, че парламентарният имунитет е отживелица, която трябва да бъде премахната. Като цяло Германия не стои много добре в международен сравнителен план по отношение превенцията на корупцията. От всички възможни прояви на корупция законът преследва само купуването на гласове, т.е. когато депутат продава гласа си срещу някаква облага. Във всички известни скандали с партийни дарения виновните не бяха съдени за корупционни практики, а за укриване на данъци.

Внимание! Сива зона!

В момента в Бундестага отлежават три законопроекта, които биха дефинирали по-ясно явлението корупция сред депутатите. Автори на предложенията са съответно социалдемократите, зелените и левицата. Но както обикновено се получава, и тук дяволът е скрит в детайлите. Така напр. социалдемократите настояват, че не бива да се застрашават "обичайните свободи на парламентаристите". Какво обаче означава "обичайно", когато говорим за депутати? Или казано иначе: колко богат трябва да бъде бюфетът, даван в чест на депутати от някакво професионално сдружение или отделна фирма, за да не бъде взет той за подкуп? През есента специална парламентарна комисия ще се занимае с този въпрос.

Със сигурност няма да е справедливо да определим германския Бундестаг като блато, вонящо на корупция. Няма да сбъркаме обаче, ако на този етап го възприемаме като сива зона, заслужаваща повече обществено внимание и контрол.

АГ, ДВ, ДПА, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева