По-малко патос в Европа, ако обичате!

Може би като начало е уместно да си припомним националния произход на Жозе Мануел Барозу. Той е португалец. Това не говори против него, разбира се. Португалия е една красива страна с чудесни хора и много слънце. Португалия е и една от онези малки държави по периферията на ЕС, която в близкото минало живя до такава степен над възможностите си, че сега цялото предприятие е в опасност.

Трябва ли да споменем също, че Барозу, като министър-председател на Португалия, положи всички клетви върху Маастрихтските договори преди да отиде в Брюксел, като шеф на ЕК? И че Португалия, една година след като той замени Лисабон с Брюксел, имаше най-големия процентуален дефицит в еврозоната?

Достойнството на Барозу

Бихме могли да си помислим, че сега, когато в Европа се обмисля как да се помогне на страните от южния пояс, председателят на ЕК ще бъде съвсем тих и незабележим. Европа в случая означава Германия и Франция, откъдето по същество идват необходимите пари.

Но разбира се като председател на ЕК човек не може да си позволи да бъде така скромен. Освен това от брюкселска гледна точка парите са едно от нещата, каквито винаги има в изобилие. Кризата не промени нищо в това отношение. В краен случай ще бъде вдигнат някой и друг данък.

Тези дни Барозу си позволи отново да размишлява публично, под формата на писмо до държавните и правителствените ръководители на 27-те страни-членки на ЕС. Какво пише в това писмо? Че работата е все така сериозна и затова трябвало да се увеличи обемът на спасителния фонд, за да може, ако се наложи, да се помогне и на Италия и Испания. Как да се конструира такъв фонд, така че да захранва с кредити третата и четвъртата най-голяма икономика от еврозоната, не се казва в писмото. Ала такива подробности са под достойнството на Барозу.

Кой иска да излъже?

Може разбира се да се спори по въпроса дали тъкмо такива безумни намеси от върховете на брюкселската бюрокрация не са причината за това, че положението не се подобрява. По-важното е, че Барозу не е сам с идеите си за справяне с кризата. Борбата за спасяване на еврото е и борба между различни политико-икономически култури, изходът от която ще определи дали бъдещето на Европа е в етатизма, или в една система, стимулираща както досега конкуренцията.

Много се говори напоследък за мирното съжителство в Европа, за задълженията, произтичащи от две световни войни, за бъдещето на нашите деца. Това е достатъчно, за да стане човек подозрителен. "Който каже човечество, той иска да излъже", бе писал навремето Карл Шмит. Това, че тези думи идват от Шмит, не говори против истинността им; той разбираше от политически патос. Там, където някой се разпорежда щедро с чуждо имане, рядко липсват големи думи. В действителност между риторическите излияния и волята за отчуждаване на собствеността съществува тясна връзка, както знаем от миналото.

АГ, ШО, Я. Флайшхауер, С. Гяуров

Редактор: М. Илчева