Позабравена антиевропейска годишнина

Началото на авантюрата "Европейска вътрешна политика" се постави на 31 януари 2000 година с гръм и трясък. 14 от тогавашните все още 15 държави-членки на ЕС оповестиха, че ще изолират в бъдеще дипломатически 15-тата държава - Австрия, ако във Виена действително се стигне до коалиция, включваща Австрийската партия на свободата на десния популист Йорг Хайдер. Това наистина попречи Хайдер да бъде включен в състава на австрийския кабинет, но не предотврати дясната коалиция между християндемократите и Партията на свободата.

Посланието на 14-те тогава беше оперативно неточно, макар и политически недвусмислено. Вдъхновено от френския президент, голиста Жак Ширак, открито подкрепяно от испанския премиер, консерватора Хосе Мария Аснар и оповестено от португалския ротационен председател на Съвета, социалиста Антонио Гутиерес, то гласеше: "В ЕС не бива да има правителство с участието на радикални антидемократични партии." Или казано с думите на германския канцлер, социалдемократа Герхард Шрьодер:

"Да се браним от наченките!"

Гръм и трясък и толкова намеса, колкото никога до момента. Идеята зад цялата инициатива е общността на демократичните ценности ЕС. Акцията имаше за цел да послужи и като сигнал за още неукрепналите демокрации в Централна и Източна Европа - кандидатки за присъединяване. Ала с първоначалните турбуленции на новата вътрешна политика, авантюрата взе, че приключи. Днес вече се знае: подобен сплотен, единен фронт срещу антидемократи скоро вече няма да е възможен. Като че ли общността на демократите се бе опарила от Хайдер и Австрия. Какво се бе случило?

Ами, така става, когато се върши нещо правилно, но по неправилен начин. Тази голяма европейска коалиция от консерватори, социалдемократи и либерали се реши на съвместни действия, защото всички бяха чували за Хайдер и неговите ксенофобски лозунги, но най-вече за похвалите, отправени от популиста към Хитлер за неговата "политика на трудовата заетост", за безобидността на концлагерите като "наказателни лагери" и най-вече за одиозната му изява като губернатор на Каринтия, обърнал се към сборище на бивши есесовци с обръщението "Мили приятели".

Всекидневие за свикналите с Хайдер австрийци

За наблюдаващите от разстояние обаче всичко това преливаше в общата представа за непоправимия приемник на нацистите, може би твърде грубо обощаваща, но общо взето добре различима. И още по-лоша от домашните десни популисти. С такъв оневинител на неописуемото минало, никой не искаше да си има работа. Към всичко това се прибавяше и чисто човешкото възмущение на не един и двама консерватори, начело с Ширак, запомнили добре уверението на австрийския християндемократ Шюсел: "С Хайдер - никога!" Така че бързо се стигна до убеждението, че нещо трябва да се предприеме.

Какво обаче? ЕС нямаше инструменти за подобен случай. Санкции в името на общите ценности не бяха предвидени. Още не. Така че 14-те набързо-набързо скърпиха едно драматично съзаклятие, състоящо се от 14 отделни елемента. Ако Шюсел все пак постъпи така, никой от 14-те не иска вече да си има работа с него! И толкова. Без формално решение на ЕС, но с обща позиция. "Обиколен път", твърдяха 14-те. "Нарушение срещу правните норми в ЕС", казваха виенчаните. Редица специалисти по международно право бяха съгласни с тях.

Можеше ли цялата история да завърши добре?

Правителството във Виена се възползва от тези слабости на критикуващите го, най-вече в самата страна. Особено там изолацията имаше обратен ефект, Шюсел стабилизира позицията си, Хайдер остава извън кабинета, а за критиците на правителството ситуацията ставаше все по-неприятна, понеже Хайдер ги затрупа с обвинения в обида. Но нищо повече не се случи.

Разбира се, "санкциите" не бяха приятни на правителството на канцлера Шюсел, но 14-те все пак трябваше да преодолеят възмущението си. Те изпратиха трима авторитетни мъже, "трима мъдреци", във Виена, за да проверят там състоянието на демокрацията. Тримата не се изненадаха особено, че не една и две лоши вести се потвърдиха на място, но все пак издадоха донякъде оправдателна присъда. В средата на септември, санкциите бяха безропотно потопени.

Междувременно ЕС, в който членуват 27 страни, е изправен пред нови предизвикателства - антидемократите по образец на Хайдер вече са по-предпазливи в изказванията и постъпките си - може би с изключение на Унгария, Северна Италия, Източна Германия и Каринтия. А и Европа междувременно свикна с новите десни сили.