Позорно петно за "нова" Африка
17 ноември 2008
ДР Конго можеше да бъде източник на съобщения за успехи. След години на война през 2002-ра бе постигнато мирно споразумение. През 2006 година се проведоха общо взето редовни избори, в резултат на които на власт дойде едно легитимно правителство. Най-сетне имаше мир в огромната страна в сърцето на Африка. Това беше целта, за която международната общност инвестира много. В Демократична република Конго са разположени 17 хиляди войници на ООН - най голямата досега умиротворителна мисия на сини каски. За сигурността на изборите Европейският съюз изпрати своя военна мисия. От съобщенията за успехи обаче не излезе нищо.
Войната се завърна
в източната част на страната, в Северно Киву, но също и на север в района Итури, на границата с Уганда, както и на границата със Судан. Войната никога не е спирала, казват хората в региона. Още от началото на 90-те години те са жертви на една ожесточена борба за суровини. В източната част на Конго проличава най-ясно комплексността на конфликта. Играчите са най-различни.
Бившият генерал от племето тутси и бунтовнически главатар Нкунда воюва срещу правителствените войски от Киншаса, регионални милиции срещу гражданско опълчение на населението, което отчаяно опитва да се брани. Ангола подкрепя с оръжие и пари правителствените войски на Кабила, а Руанда оказва същата подкрепа на бунтовниците на Нкунда. Международната общност инвестира милиарди долари в мира, за да види сега, че никой в правителството в Киншаса и никой в регионалните милиции няма воля за мир, както явно и в съседните Руанда, Уганда, Ангола. Къде е тази „нова Африка”, която заклинателно визира европейската външна политика?
Назад към насилие и анархия
Африка разполага с инструментариума за осигуряването на мира. Африканският съюз и неговите войски се намират вече в готовност. Такава мирна инициатива на Африканския съюз със сигурност може да разчита на всякаква финансова и структурна подкрепа от страна на Европа.
Напълно възможно би било и една такава мисия да се организира под патронажа на ООН. Собствени интереси обаче пречат или най-малкото забавят такава акция. Така часовниците в Конго вървят назад, сам защото носещите политическа отговорност там искат това.