Покерът за бежанците
30 ноември 2015Напредък има. ЕС и Турция се споразумяха за обща политика по отношение на бежанците.Това, което допреди няколко месеца бе немислимо, днес вече е факт. Най-важното е, че ЕС не се предаде пред Турция и не прие безапелационно всичките ѝ искания. Брюксел няма защо да се вълнува от това, че турците поставят някои прекомерни искания към общността.
Цената на споразумението
Независимо от тях, Анкара ще изпълнява онова, за което се договори с ЕС, дори и само от собствен интерес. Ако това все пак не стане, икономическите последици за страната ще бъдат далеч по-сериозни, отколкото тези за ЕС.
Цената, която плаща Брюксел за сътрудничеството, поне на първо време, е само от финансово естество - три милиарда евро. Едва ли може да се очаква, че визовият режим за турски граждани ще бъде изцяло отменен. Възможно е това да стане за бизнесмените, но не за всички. Що се отнася до пълноправното членство на Турция в ЕС, засега то си остава немислимо. В крайна сметка може би ще се стигне само до някакъв особен вид партньорство, който ще носи ползи и на двете страни.
Най-важното сега е двете страни действително да си сътрудничат добре. Предвидена е горна граница за бежанците, които легално да преминат от Турция в ЕС. Това ще облекчи бежанския товар на страната и ще внесе повече предвидимост в действията на ЕС. В същото време и Турция ще трябва да е готова да приема бежанци от Бангладеш, Пакистан или Иран – т.е. онези хора, които ЕС не счита за бежанци от военни региони.
Освен това Турция, също както и ЕС, ще трябва да контролират по-добре границите си. Всичко това значително ще затрудни бизнеса на каналджиите, поне докато не открият нови маршрути. Никой обаче не бива да забравя най-важното: че става дума за хора. Онзи, който има нужда от закрила, не бива да бъде изоставен на произвола на съдбата, дори и контингентите да са изчерпани. Това е дълг на всички, които имат някакъв досег с бежанците - както в ЕС, така и в Турция. Това означава, че ако парите от Брюксел отиват само за реклама на Ердоган, Брюксел ще трябва да реагира бързо.
Съдбата на Шенген зависи и от споразумението с Турция
Има и още нещо много важно: ЕС е длъжен да бъде единен. От споразумението с Турция зависи и това дали ще бъде спасен Шенген, тоест свободното придвижване на хора от страна в страна. Някои страни-членки вероятно ще продължат да си правят оглушки и ще оставят Германия да се бори сама с всички проблеми. Безсмислено е те да бъдат заплашвани и санкционирани, за да тръгнат по един път, смятан от тях за вреден. В крайна сметка обаче може да се стигне до едно опасно развитие – да има един мини-ЕС и мини-Шенген, в които да влизат само богатите, големите и съгласните с общата бежанска политика, както и един периферен ЕС.
Подобно развитие обаче би навредило на несъгласните с бежанската политика повече, отколкото да им помогне. За тях ще е по-добре да заложат на разума. Това би помогнало на всички, а и на ЕС като цяло. ЕС се бори за влияние в света. Влияние, което големите страни-членки като Франция все още имат и използват, и което малките и по-слабите никога не са имали. Това влияние ще става все по-важно. Това си личи по споровете около бежанците. Това показват и кризите, които не могат вече да бъдат овладени без ЕС.