Полезните на властта идиоти

Войните срещу Саддам Хюсеин и талибаните бяха изрично и гръмогласно подкрепяни от т.нар. "нови философи" Ален Финкиелкраут, Бернар-Анри Леви, Андре Глуксман и компания. Те премълчаха масовите протести през последните седмици в арабския свят, превратите във франкофонски Тунис, а след това и в Египет. Мълчаха толкова мощно, че парижкият вестник "Льо Монд" писа за "Мълчанието на интелигенцията".

Един от тях, Ален Финкиелкраут впоследствие все пак взе отношение по въпроса. Тунис и Египет били досега сигурни бастиони срещу ислямизма, каза той. С това той твърде точно следва линията на френското правителство, което се изложи грандиозно, най-вече в случая с Тунис.

В официален стил

Френските самопровъзгласили се интелектуалци са толкова далеч и над ситуацията на населението в тези страни и неговите искания, колкото е и правителството им. Особено пикантно в случая е, че министърът на културата Фредерик Митеран, племенник на някогашния президент, заподозрян в секс-туризъм, бе удостоен от тунезийския деспот Бен Али с почетно гражданство и похвали добрата образователна система, както и равнището на културата в Тунис.

Срещу комунизма в Източна Европа Финкиелкраут и сие бяха тръгнали на кръстоносен поход, докато срещу десния екстремизъм в собствената си страна или в Източна Европа, от тях не се чу нито дума. Почти всички от еврейски произход, те винаги са отхвърляли всяка критика срещу Израел като израз на антисемитизъм - същият убийствен аргумент, с който обича да си служи и дясно-националистическото израелско правителство.

Аргументи на послушанието

Антикомунизмът на тези гурута-телекрати междувременно отстъпи място на антиислямизма. Източноевропейските страни, добави Финкиелкраут, разполагали със стари демократични традиции. Но Египет? Каква култура на демокрацията има той предвид? Режимът на Орбан в Унгария, заплашващ свободата на печата? Румънската мафия? Корупцията в България? Антисемитизмът в Полша? А и Ел Барадей надали може да бъде сравняван с Вацлав Хавел. Ел Барадей като директор на МААЕ към ООН бил укрил документи за иранската ядрена програма.

В действителност по-вероятно е Ел Барадей, когото египтяните впрочем не искат за президент, да си е навлякъл гнева на американците, защото не повярва на техния аргумент за войната срещу Ирак за уж притежаваните оръжия за масово унищожение. Доводът, че при войните, водени от Америка и от други, винаги в играта са големият бизнес, петролната и оръжейната индустрии, не се побира в главата на френски мислител от 21 век. Ел Барадей заплашвал да се превърне, според думите на Финкиелкраут, в "полезен идиот" за ислямистите.

Венцехвалители на властта

Дали обаче той не се лъже? Междувременно впрочем още сега е ясно, че не съвсем чистоплътната хайлайфна групичка се изявява в ролята на полезни идиоти за френската политика и икономика. Та всъщност не става и дума за истински интелектуалци, които да странят от властта и да са имунизирани срещу нея. Те са по-скоро нейни венцехвалещи, които обичат да дишат въздуха на твърде ограничената прослойка на богатите и красивите в скъпите аристократични страноприемници на "цял Париж" и обичат да се появяват на купоните на мосю Саркози по случай изборната му победа или на официалните държавни банкети. Един припрян телевизионен президент, заобикалящ се с псевдоинтелектуалци, с които заедно играят в лъскавата нова екранизация на "Властта и духовността". Финкиелкраутовци, Левиевци и Глуксмановци не са нищо повече от осезателен символ за бързия и тъжен упадък на френския културен живот.

ЗК/ДПА/В.Шопов/Б.Рачева