Полезно ли е олиото?

Най-често растителните мазнини за готвене се произвеждат при температура до 50 градуса, за да се запазят витамините и хранителните вещества в тях. Човешкото тяло се нуждае от 60 до 80 грама мазнини на ден, една трета от които би трябвало да са наситени, моно- и полиненаситени мастни киселини. Във всеки вид готварско олио съдържанието на мастни киселини е различно. Олиото от тиквено семе напр. съдържа особено много двойно ненаситени мастни киселини, предимно линолеева киселина.

Плюсове и минуси

Линолеевата киселина прави готварското олио чувствително на високи температури. Ето защо олиото от тиквено семе е подходящо за студената кухня. Не бива да прекаляваме обаче с приемането на линолеева киселина, защото тя понижава не само лошия холестерол, който причинява инфаркт, а и добрия холестерол. Олиото от рапица пък съдържа над 60 процента мононенаситени мастни киселини. Те правят олиото изключително устойчиво на високи температури, затова то е подходящо за пържене.

Рафинираните готварски мазнини имат по-слаб собствен вкус в сравнение със студено пресованите, което ги прави по-трайни. Мастните киселини се запазват при рафинирането. Важно е съотношението между отделните мастни киселини: омега-3 и омега-6 - те трябва да са в съотношение 1:5. Това съотношение е особено запазено в олиото от рапица, затова една супена лъжица от него на ден покрива нуждата на организма от омега-3 и омега-6.

Кое олио понижава кръвното?

Олиото от ленено семе съдържа тройно ненаситени мастни киселини, предимно алфа-линолеева киселина. Тя спомага за запазване еластичността на кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане и нивото на лошия холестерол. Една супена лъжица дневно е достатъчна, за да си набавим необходимото количество от тази киселина. Слънчогледовото олио е богато на мононенаситени и двойно ненаситени мастни киселини. То е най-използвано в готварството. Слънчогледовото олио се допълва добре с олиото от рапица и зехтина.