Südkorea Koreapolitik
18 декември 2007
►В Южна Корея днес се провеждат президентските избори. След близо 10 години льво-реформистка политика се очертава убедителна победа за консервативен кандидат от опозицията. Консерваторите искат и да втвърдят курса спрямо Северна Корея. Темата за обединението на разделената от 1950 г. насам страна не е сред основните теми на тези президентски избори. Ала тя е сред трайните теми, с които политиката и политиците вероятно ще се занимават още с десетилетия напред. Ханс Юрген Майер от Дойче веле разговаря в Сеул с експерти по Северна Корея и обединението на Корейския полуостров◄
"Обединението продължава да е в Корея най-важната задача за политиците. Ако някой политик каже "Аз съм против обединението", той е свършен в Корея".
За д-р Со Бьон-чол, бивш президент на Корейския институт по национална отбрана в Сеул, няма място за съмнения. Ала Обединението не се очертава да настъпи. Все още двете корейски държави са разделени херметично от широката 4 км и дълга 240 км демилитаризирана зона по 38-ми паралел. От двете страни на зоната все още са разположени близо два милиона войници на Северна и на Южна Корея както и 32 хиляди военнослужещи от САЩ под командването на ООН. Северна Корея отхвърля пощенските и телефонни връзки между двете страни. Само няколко хиляди от 10-те милиона южнокорейци, които имат роднини на свере, имаха възможност да посетят близките си по време на краткотрайните срещи-събори за роднини на северно-корейска територия.
...
Тази меланхолична песен оплаква разделението на корея. Всеки ден тя звучи от високоговорителя на "Имджингак" - "Моста на свободата" от южната страна на демилитаризираната зона. Границата е наистина херметична и има само една ЖП-линия северно от Сеул, която най-сетне трябва да бъде пусната в експлоатация догодина е свързана с далекоизточната транспортна мрежа, по която се транспортира стоките между Европа и Азия. Съществува и една отсечка на автомагистралата, която осигурява на южно-корейските предприемачи достъп до специалната икономическа зона Кесог. Там 200 южнокорейски фирми са назначили 13 хиляди севернокорейски работници срещу надници значително по-ниски от китайските. Фактическият държавен банкрут на Пхенян и глобализацията принудиха режима да допусне тези две пролуки в границата. В борбата между системите, както гласи единодушното мнение на експертите от юга, Северна Корея е губещата страна. Ала обединение по германски образец, е немислимо за Пхенян. А в Южна Корея се стремят към тази цел в дългосрочен план, също и от икономически съображения. Защото както левите така и десните експерти се боят да не би Северна Корея да рухне внезапно. Професор Пак Мун-кун, ръководител на центъра за проучвания по обединението в Сеулския национален университет казва следното:
"Ако Северна Корея, което е напълно възможно, колабира внезапно, то тогава това би било за Южна корея според схващанията на повечето експерти много опасно в социален и икономически аспект. Ето защо южнокорейците не желаят нито запазването на статуквото в Северна Корея, нито внезапното й рухване. Въпреки това мисля, че възможността за рухване на севера, въпреки предпазливите реформи, които се провеждат там. Ета защо искаме да намерим път, по който Северна Корея чрез постепенни реформи да стигне до "меко кацане".
Именно този нежен преход като цел в крайна сметка е обединяващ за всички южнокорейски партии. Че Южна Корея би могла да се справи с разходите по евентуалното обединение възоснова на икономическата си мощност, по този въпрос експертите от всички политически цветове на спектъра също така не изпитват съмнения. Со Бон-чол предупреждава, намеквайки и за Германия, че е важно да се гледа в дългосрочна перспектива:
"Някои хора казват "Това е твърде скъпо, ако се обединим. ала ако постигне обединението, тогава ще си възвърнем и разходите. И в Германия първоначално имаше многобройни проблеми. В крайна сметка и у нас, в Корея, ще си струва също както и в Германия, че са били направени толкова инвестиции. Някой ден тези инвестиции ще имат възвръщаемост."
А това трябва да се проумее и от младото поколение, заинтересовано повече от потребителството отколкото от солидарността със сънародниците от севера.