"Политическа коректност" или езикова криеница

В случая става въпрос не толкова за европейска, колкото за американска идеология, пояснява литературният историк проф. Михаил Неделчев от НБУ и припомня паметното участие на живеещия във Великобритания руски дисидент Владимир Буковски в миналогодишния дебат по темата в София. Развита и утвърдена в някои от либералните американски университети, като Бъркли в Калифорния, тази идеология по радикален начин поставя проблема за необходимостта от говорене, което да се съобразява с малцинствената проблематика на публичния език.

За съжаление в САЩ и Европа това доведе до някои крайни форми на насилие върху обикновеното говорене във всекидневното битие – просто всички трябва непрекъснато да внимаваме да не обидим циганите, сексуалните малцинства, хората с нетрадиционна ориентация. Проектирано в историята, подобен вид говорене води и до комични резултати, каквито бяха резултатите от прословутия доклад на КЗД, констатира литературният историк.

Тайното левичарско оръжие

Доц. Момчил Дойчев, също преподавател в НБУ и автор на изследването „Политическата коректност срещу либералната толерантност" твърди, че става въпрос за няколко взаимносвързани елемента. От една страна се изисква коректност и култура в израза и общуването, което е естествено. Но зад тази външна маска, според него, се крие идеология, опитваща се да посегне на цивилизацията, да разруши буржоазното (сиреч гражданското) общество и изкуствено да създава политически малцинства, които да сблъсква едно с друго, сиреч да подкопава националната общност там, където тя е капсулирана. От друга страна „политическата коректност” изразява интимното желание на световното левичарство да атакува изградената върху частната собственост система и да възроди отново комунистическия „рай”.

Не е случайно, че след грандиозния провал на комунистическия експеримент през 1989 г. на Запад процъфтя т.нар.”политическа коректност”, която се опитва да защитава различни групи от населението и малцинства на всякаква основа – политическа, етническа, религиозна, сексуална, професионална, здравна, изтъква доц. Дойчев. Създаденото изкуственото публично говорене се основава на определена философска традиция, в чиято основа стои разбирането, че чрез езика можем да променим историята. „Политическата коректност” отива и по-нататък като цели промяна на бъдещето чрез промени на езика. Презумпцията е, че ако започнем да наричаме другояче възприети традиционни термини, като например циганите - „роми”, това ще промени мисленето ни към тях.

Криворазбраната коректност

Ако започнем да превеждаме историята на езика на някаква съвременна „политическа коректност” или на начина, по който сега се разгръщат взаимоотношенията между държави през 19 век или още по-назад, това би довело до съвършено абсурдни корекции и пренаписвания, е убеден проф. Михаил Неделчев. „Цар Освободител” е прозвище, което е утвърдено в българската история, макар че става въпрос за цар Александър Втори, освободил Русия от крепостничеството. Просто това е историята, част от нея е и как са мислели за събитията нашите предходници, как в съзнанието им са се утвърдили нейните образи. Не можем непрекъснато да правим корекции в нея, защото начинът, по който са били назовавани съответни събития, исторически фигури преди 100-150 години, също е част от историята. Ако си преподавател ще съобщиш на учениците си, че става въпрос за исторически формирани представи, но крайности от рода на заместването на "турско робство" с „османско присъствие”, е също криворазбрана коректност, изтъква проф. Неделчев.

Освободители-поробители

На този етап в България проблем е не „коректното” политическо говорене, а политически некултурното, просташко говорене, което е обхванало дори подръжниците на политическата коректност, изтъква доц. Момчил Дойчев. На Запад личности, които шумно пледират за коректност, наричат опонентите си с прозвища като „фашисти” и други подобни имена. С политическа коректност митологията в българската история не може да бъде преодоляна. Ние продължаваме например да наричаме най-големите си поробители „двойни освободители”. При нас всичко е преобърнато поради липсата на национална политическа памет и култура. Затова от една страна процъфтяват крайно либералните изисквания на малка група леви интелектуалци за политическа коректност, а от друга сме свидетели на надигането на нацоналистическо-патриотарската вълна. Това е крайно опасно, тъй като нито едните, нито другите са прави. В българското общество липса национално-демократичен консенсус за преодоляване на митологемите, гоподстващи в обществото.

Да приведем цените в съответствие...

Ако политическата коректност бъде приложена навсякъде, тя може да доведе до обезличаване на историята, дори да ни докара до положение, в което да престанем да боравим с цялото богатство от митове, пояснява проф. Михаил Неделчев. "Аз не се плаша от митовете, казва той. Те също са част от историята и не е възможно националното съзнание да е абсолютно освободено от митическото". Наследените от историята митове са част от духовното ни богатство, е убеден проф. Неделчев.

Политическата коректност, от друга страна, е опит да се наложи самоцензура на политически говорещия човек, смята доц . Дойчев. Явлението е познато още от комунистическия период, когато поскъпването на стоките публично се наричаше „привеждане на цените в съответствие с все по-нарасналите възможности и качество на живота на народа”. А това е лицемерие, което прикрива реални факти. В този смисъл политическата коректност не решава, а създава проблеми.

„Искам да съм негър в щата Алабама”

Разговорната реч е част от езика, а политически коректното говорене или използуването на висок езиков стил са също пластове на езика. Не можеш да изтриеш тези пластове, както не можеш да заставяш хората да се коригират само защото боравят с понятия, утвърдени в столетията назад, пояснява проф. Неделчев. Всеки в САЩ ще ти каже, че в никакъв случай не бива да използуваш определението „негър”. Наскоро авторитетният литературен критик и културолог проф. Никола Георгиев поясни обаче, че утвърждаваното там название „афроамериканец” е също доста нелепо. Той попита риторично: добре, ако човек от ЮАР, потомък на белите холандски колонизатори отиде и заживее в САЩ, и той ли ще стане „афроамериканец”?

Да се пренапише историята с политически коректни факти означава цялата световна литература да бъде разпарчетосана и ликвидирана, е убеден доц. Дойчев. "С удобната „коректна” реч бъдещите поколения едва ли ще бъдат предпазени от някакво нацистко, фашистко или друго опасно бъдеще, както си въобразяват левите „либерални фундаменталисти”. А те всъщност действат като неокомунисти, между тях няма никаква разлика – целите им са еднакви. И това е голямата беда, голямата заблуда, заключава доц. Момчил Дойчев.

Автор: Г. Папакочев/ Редактор: Б. Рачева