Помни ли България?

Коментар на Еми Барух:

Паметта е опасен подстрекател на човешкото поведение. Особено колективната памет на европейските народи, която съхранява тежестта поне на две световни войни. Нейната особена роля е в мощните гласове, които разказват конкретни истории, в преживяното от хора, чиито имена знаем и с чиито съдби сме свързани. Тази специфична роля на паметта внася нещо като обратна перспектива на историческото знание: възприемаме я като инструмент на справедливостта, а забравата като престъпление.

Европейската комисия изследва начина, по който паметта за престъпленията на тоталитарните режими в Европа присъства в днешната политическа реалност. Резултатите се простират върху близо 500 страници. Целта на екипа не е да “оценява” различните тоталитаризми, а да предостави пространен преглед на съответните методи, закони и практики, възприети в 27-те държави. На тази база ще бъде изработен Доклад на Комисията за синхронизиране на борбата с някои форми на расизъм и ксенофобия в европейските държави.

Памет и справедливост

Освен богатия съпоставим материал, в проучването са споменати всички съдебни процеси срещу лица, които омаловажават или отричат престъпленията в нацистките концлагери и срещу онези, които насаждат расова и етническа омраза. Последният раздел на доклада е посветен на педагогическите програми в училищата, адаптирани за различните възрасти и съставени по начин, позволяващ на днешното поколение да научи, да разбере и да запомни миналото.

Примо Леви разказва, че една ученичка, след като чула неговия разказ за преживяното в концлагера, го попитала какво могат да направят сега неговите слушатели. За изненада на аудиторията Леви отговорил: “Вие бъдете съдниците”. На кого обаче? Нали този епизод от историята, както и повечето участници в него вече ги няма.... Но Примо Леви прекрасно е разбирал, че без памет за несправедливостта извършена в миналото справедливост в настоящето не може да има.

България и миналото

България е може би страната, в която на тази тема се обръща най-малко внимание. В съпоставителната таблица на доклада страната ни фигурира само с формалното отбелязване на 10 март като възпоменателен ден в памет на жертвите на Холокоста. Няма нито една конкретна педагогическа инициатива свързана с темата. Не е ясно как се справяме ние - потомците, с наследството на историята, с тежестта на субективната памет.

В съответствие с препоръките на доклада Съветът на Европа изработи програма наречена “Как да се преподава възпоменанието на миналото, за да бъдат предотвратени престъпленията срещу човечеството”. Следователно урокът у нас тепърва предстои...