Поредният български парадокс

- Няколко месеца след като през юли 2008 година кабинетът Станишев затвори безмитните български магазини Европейската комисия прие директива, която разрешава безмитната търговия по сухопътните граници на съюза с трети държави до 2017г., за да противодейства на сивия сектор в Европа.

- Ръст на контрабандата с горива и цигари през България – това е едно от последствията от закриването на 17 безмитни обекта по границите с Турция, Македония и Сърбия, според Асоциацията за безмитна и тревъл ритейл търговия в България

- Проблемът за закриването на българските безмитни обекти по югоизточната граница на ЕС ще е една от темите на предстояща конференция за duty-free търговията в Източна Европа и Балтийския регион. Конференцията се провежда във Варшава, от 11 до 13 ноември 2009 г. Като основен докладчик е поканен председателят на българската Асоциация за безмитна и тревъл ритейл търговия /АПБТРТ/ Радостин Генов

- ЕК обяви затварянето на безмитните обекти в България като успех срещу корупцията, но не публикува протоколи от разговори с български оператори, в които се признава, че „безмитната търговия е най-големият враг на карго контрабандата“

Това научаваме от сайта duty-free.bg. Антоанета Ненкова разговаря с Радостин Генов, един от авторите на сайта.

Успех срещу корупцията?

На около 18 млрд. евро годишно се оценява безмитният и тревъл ритейл пазар в рамките на ЕС. Европа се намира в ликвидна криза, а продажбата на алкохол, цигари и парфюмерия по граничните пунктове и летищата е източник на кешови плащания.

Според European Travel Retail Council, ако безмитните и тревъл ритейл магазини преустановят дейността си, тези средства ще отидат в ръцете на сивия сектор - както стана в България. Именно този факт привлече вниманието на депутатите от Европейската народна партия Астрид Люлинг и Маргаритас Шинас, както и на британския либералдемократ Бил Нютън Дън. В отговор на Дън за затварянето на българската безмитна търговия, комисар Ласло Ковач ясно каза, че това в крайна сметка е решение на българското правителство и натиск от страна на ЕК не е оказван по никакъв начин. Точно обратното се твърдеше в България.

В края на миналата година, няколко месеца след като през юли 2008 кабинетът Станишев затвори безмитните български магазини, е приета директива на ЕС 2008/118/ЕЕ, за противодействие на сивия сектор в Европа. Тя дава право на страните-членки, които към 1 юли 2008 г. са развивали безмитна търговия по сухопътните граници на съюза с трети държави, да продължат тази дейност до 2017 година.

Към 1 юли 2008 България има 17 безмитни обекта по сухопътните си граници с Турция, Сърбия и Македония. На 9 юли 2008 година с правителствено решение лицензите за безмитна търговия са отнети, а безмитните магазини по границите – затворени. Може ли сега България да приложи европейската директива и да възстанови безмитната си търговия до 2017?

Какво губи България?

"Задължително трябва да го направи", казва Радостин Генов. "За година и половина - периодът от затварянето на безмитните обекти - държавата загуби близо 50 милиона лева постъпления от данъци, около 1700 работни места заедно със съпътстващите дейности, и 235 млн. евро от износ. България загуби и предимства, свързани с факта, че сме външна граница на ЕС и с географското си положение на Балканите. Всичко това при положение, че има европейска директива 2008 /118, която разрешава duty-free бизнеса по сухопътните граници на ЕС."

"За същия период", допълва Радостин Ганев, "Турция сваля всякакви ограничения при покупка в безмитните си магазини. Тя разкрива над 2800 кв.м. безмитна площ поотделно на ГКПП Капитан Андреево и Лесово веднага след като затварят българските безмитни магазини. Само за година Турция строи огромен свръхмодерен МОЛ на Капитан Андреево. С около 70% са скочили оборотите и на румънските оператори."

Какви други последствия има отказът на българската държава от подкрепа на безмитния бизнес?

"Осигуряване на монополно положение на Турция в търговията без мита по югоизточната граница на Европа и ръст на контрабандата с горива и цигари през България - това са последствията от закриването на 17 безмитни обекта по границите с Турция, Македония и Сърбия. Статистиката отчита, че в периода след затварянето на безмитните обекти скритият трафик на цигари, според представители на „Бритиш американ тобако”, е скочил с 15%, въпреки очакванията да се случи обратното. Според министър Дянков понастоящем контрабандата на цигари е около 40 %. Делът на контрабандните горива е над 30 %. При алкохола ситуацията е съвсем драматична – легалните продажби са жалки проценти в сравнение с нелегалните."

"Има и друго последствие", уточнява Радостин Ганев. "През март 2008 г. световният гигант в безмитния бизнес - германската компания „Хайнеман” заедно с швейцарската компания „Нюанс” предлага инвестиция от няколко стотици милиони евро за изграждане на модерна европейска мрежа от безмитни обекти в България. Предложението е внесено писмено в канцеларията на бившия премиер Станишев. Инвестиционният проект не е реализиран, защото българското правителство вече е решило да закрие безмитната търговия в България."

Ако безмитните магазини не са синоним на контрабанда, както твърдите, защо имаше критики срещу търговията в duty-free зоните и в двата междинни доклада на ЕК от февруари и юли 2008 година за напредъка на България в европейското й развитие?

"Безмитната търговия не е контрабанда"

"Засега Еврокомисията не може да предостави нито едно ясно доказателство пред европейския омбудсман Никифорос Диамандурос в подкрепа на дискредитиращите определения в междинните й доклади от февруари и юли 2008 . Еврокомисията отказва по странен бюрократичен начин да предостави на обществеността протоколи от разговорите си с българските безмитни оператори, в които оценките са различни от записаното в докладите. ЕК обяви затварянето на безмитните обекти в България като успех срещу корупцията. Така правителството на Станишев най-сетне получи някакво външнополитическо признание за реформаторска сполука - точно преди изборите." "Но и досега", подчертава Радостин Генов, "няма официални данни за нарушения в тази търговия. Върху безмитните търговци е прехвърлена цялата вина за митническата контрабанда и сивия сектор в търговията и икономиката." Според Радосин Генов, ако приемем определението на преподавателя в СУ доц. Димитър Стефанов, че „функционирането на безмитната търговия е най-големият проблем на контрабандата“, лесно ще си отговорим на въпроса за ролята на контрабандата в партийното финансиране в България.

Безмитната търговия не е контрабанда, а инструмент за пресушаване на контрабандните канали, категорични са от Асоциацията за безмитна и тревъл ритейл търговия /АПБТРТ/.

Според справка на финансовото министерство от началото на годината „при извършените проверки от митническите органи за пет години назад на дейността на икономическите оператори /безмитните търговци/ няма извършени нарушения”. И това не е случайно, уточнява Радостин Генов. Той казва, че парадоксът е в това, че от приемането на България в ЕС единствените търговски обекти, които са вързани онлайн и в реално време с митниците, са именно безмитните търговци.

Проблемите са около безмитния бизнес, а не в него, категоричен е Радостин Генов - в административния рекет, налаган от митничари и гранични служители, в куфарните търговци в зоните на ГКПП. Добре известно е, че големият проблем са карго контрабандните канали, които работят на „вдигната бариера”. И че безмитната търговия е техният най-голям враг, защото осигурява прозрачни продажби и качествени стоки на привлекателни цени, което отклонява пътникопотока от сивия сектор.

Мотивът за затварянето на безмитните магазини

Остава въпросът – защо се стигна до ликвидирането на един легитимен и работещ в съответствие с европейското законодателство бизнес?

Политически лобизъм в интерес на трета страна е едната версия, според Радостин Генов. Най-активен в натиска бе бившият посланик на САЩ в България г-н Джон Байърли, който поиска чрез една българска медия поправки в Закона за безмитна търговия. Може би е трябвало да се осигури на Турция монопол в тази търговия на Балканите, което обяснява и активността, проявена от посланика на нейния най-голям стратегически съюзник, при дискредитирането на българските безмитни оператори?

Възможно е и купуване на политически индулгенции от евробюрократите в Брюксел. Дали кабинетът Станишев е бил принуден чрез политически машинации? "Срещу потупване по рамото бившият премиер Станишев закри 1700 работни места и ликвидира един уреден по европейско законодателство бизнес", смята Радостин Генов .

Друга версия според председателя на Асоциацията за безмитна и тревъл ритейл търговия е лобиране за икономически интереси. Случилото се може и да е компенсация за неудовлетворени апетити към българския държавен телеком на мощната турска компания „Коч холдинг”, която има интереси и в безмитната търговия. Веднага след закриване на българските обекти турският безмитен оператор „Сетур”, част от „КОЧ холдинг”, застрои по границата с България над 10 000 кв.м търговски площи, уточнява Радостин Генов. Затварянето на безмитните български магазини, подчертава Радостин Генов, превърна Турция в монополист в тази дейност по югоизточната граница на ЕС и доведе до пренасочване на печалби и данъци от нас в съседни страни.

Има и четвърта версия – за заложена от тройната коалиция политическа мина за следващото правителство. Правните искове в Страсбург, Люксембург и Вашингтон ще увредят имиджа на новото правителство. До момента има три спечелени дела от български безмитни оператори срещу решението на българската държава да спре бизнеса им. От Асоциацията на безмитните оператори предлагат следното:

Как да се противодейства ефективно на контрабандата?

Първо: Внимателно „пипане” на акциза на горива, цигари и алкохол. Практиките в ЕС сочат, че вдигането на акцизите води до развихряне на контрабандата. С вдигането на акциза паралелно се затяга и контролът. Срещу всяко 1 евро, вложено за затягане на контрола по митници и граници, държавата получава приход от 2.5 евро.

Второ: Създаване на условия за развитие на търговията по ГКПП в микромолове – каквито може да се видят в Гърция, в Румъния и по вътрешните граници на ЕС, където тази търговия се нарича тревъл ритейл.

Трето: Всички европейски държави, включили в борбата срещу контрабандата външните си разузнавателни служби, имат успех. „Маята” на контрабандата е в изграждането на логистични центрове зад граница, които координрат финансовите и транспортните потоци. Именно тези държави, които използват здраво ресурса на външните си разузнавания, за да пресекат незаконните финасови и транспортни канали, успяват да противодействат по-ефективно на контрабандата, обобщава Радостин Генов. Няма държава в света, която е свила до нула контрабандата. В Англия контрабандата на цигари е над 20%, независимо, че това е страна със силни силови структури и утвърдени демократични традиции. Въпросът е държавата да снижи нивото на контрабандата до степен, която не деформира нормалните пазарни отношения. Това ще е успехът за България в борбата срещу контрабандата.