Поредният препъни-камък за Турция

Прокюрдската Партия за демократично общество е 25-та партия, забранена от конституционния съд от неговото основаване през 1963 година. Кръгла цифра, която буди много загриженост.

Взетото единодушно решение на конституционните съдии сигурно е съгласно законите, които очевидно все още не създават впечатлението, че Турция е узряла за членство в ЕС. Що се отнася до междувременно забранената Партия за демократично общество, тук става дума за избрана от мнозинството кюрди политическа сила, която искаше да спомогне за решаване на кюрдския проблем.

Масло в огъня

В историческите региони в Източна и Югоизточна Турция Партията за демократично общество е най-силната политическа партия на общинско ниво. В много населени места кметовете са именно от тази партия. Сегашната й забрана само налива масло в огъня.

По този начин последните положителни развития в кюрдската политика на Анкара и оповестеното от консервативния премиер Ердоган "отваряне към кюрдите" бяха обявени за нищожни. Обосновката за решението на конституционния съд е, че Партията за демократично общество е всъщност политическото крило на Кюрдската работническа партия /ПКК/.

Основаната през 1978 година ПКК, обявена от Европа и от САЩ за терористична организация, се бори от 1984 година за независим Кюрдистан. Междувременно исканията на ПКК бяха сведени до повече автономия за кюрдското население, чийто брой вече надхвърля 20 процента от цялото население на 80-милионна Турция. Би било фатално да се вярва, че ПКК може да бъде победена само с военни средства.

Много по-добре би било да се даде надежда, предимно на младите кюрди, че в Турция е възможно мирното съвместно съжителство. При всичките европейски хвалебствия за положителната кюрдска политика на Ердоган, неговата партия спокойно би могла да бъде обвинена в двуличие. Миналата година тя се размина на косъм от забрана за политическа дейност, а сега се спотайва и не отронва и дума за легално избраната политическа сила Партията за демократично общество.

Какъв е изводът?

В заключение може да се каже, че Турция за пореден път сама си усложнява пътя към ЕС. Конституционните съдии вземат решенията си на базата на законите. Изглежда обаче тези закони не предоставят достатъчно поле за действие за етническите, религиозните, културните и политическите малцинства, както е във всяка една модерна европейска държава.

Предполагаемите доказателства в подкрепа на решението на Конституционния съд, че Партията за демократично общество подкрепяла активно ПКК в терористичната й дейност, не са убедителни. Най-накрая остава опасението, че броят на досега 40-те хиляди убити при въоръжените сблъсъци с ПКК, ще нараства.