BG Gasvorkommen Experte

„Да” на шистовия газ, казва италианският специалист проф. Уго Билардо – един от най-големите европейски експерти по нетрадиционни енергийни източници. Шистовият газ е по-скъп от земния газ и петрола, а при добиването му съществуват екологични рискове. Въпреки това в момента той се разработва по цял свят.

В Съединените Щати например добивът на шистов газ изцяло промени структурата на петролните доставки. Там смятат, че до няколко години шистовият газ ще покрива една трета от енергийните нужди на страната. Успехът на амерканците амбицира все повече енергийни компании, които се втурват да търсят източници на шистов газ в Европа. Девет европейски страни вече провеждат проучвания на терени за добив на шистов газ. Във Франция, Германия, Великобритания, Швеция и Австрия са открити шистови скали от Палеозойската ера - тъкмо от тях се освобождава шистов газ.

В началото бе Полша...

Полша е първопроходник сред източно-европейските страни. Там проучванията са стигнали най-далеч, казва проф. Уго Билардо. Конкуренцията между мощните концерни на полския енергиен пазар се засили, защото проучванията за шистов газ се насърчават от правителството във Варшава. Полската държава вече е издала 70 концесии на 40 оператори. Стратегическата надежда на поляците е амбициозна. В момента те са вносител на газ (главно руски), но през следващите години може да завият на 180 градуса и да станат износител, пояснява проф. Билардо.

В Унгария американската "Фалкон Ойл енд Газ" закупи терени за изграждане на шест сонди, докато "Шел" стъпи в Румъния. Същата компания заяви интерес и към България, а с това предизвика дебат за последствията за околната среда от добива на шистов газ. В дискусията веднага се включиха дори кандидати в престоящите президентски избори.

Какъв е рискът за България?

Според проф. Уго Билардо основният проблем с добива от шистови скали е гъстотата на населението в Европа. Защото, в сравнение със САЩ, където шистовият газ е енергиен източник №1, Старият континент е много гъсто населен. Шистовият газ обаче се добива чрез пробив на терена до няколко километра под повърхността. За да освободят природния газ, скалите се разбиват с водна струя под огромно налягане, предизвикващо силни вибрации на терена като при земетресение, обяснява експертът. Дори обаче да оставим настрана сеизмологичния фактор, остава друг сериозен проблем: петролните компании трябва да гарантират връщането на безопасна дълбочина на използваната за шистите вода, подчертава проф. Билардо.

Противниците на шистовия газ също плашат с този проблем. Водата се черпи от басейни на поне 3-4 км под повърхността. За добиването на газ в един кладенец се използват 19 милиона литра вода, от която близо половината изтича обратно в кладенеца. Да не говорим, че в един кладенец се влагат 82 тона химикали от различно естество за намаляване на корозията и с антибактериална цел. Това създава сериозен риск за дългосрочно замърсяване на подземните води, и то в райони близки до големите градове. В някои случаи питейната вода се замърсява с метан до такава степен, че може да се запали, предупреждават еколозите.

Италианският професор също е предпазлив. Той предупреждава правителствата, които издават концесии за шистов газ, че големите концерни често си затварят очите пред еко-опасностите. Личният му опит показвал, че петролните компании действат по правилата само при строго определени договорни условия.