Преброяване на дивите страсти

Едното изследване е проведено от двама шведски икономисти – Никлас Берген и Терезе Нилсон и беше публикувано в края на седмицата от вестник „Вашингтон поуст“. Двамата са искали да установят дали наистина в по-бедните страни има повече омраза към хората от друга раса. Проучването им показало, че противно на разпространеното схващане такава връзка няма. От всички изследвани места по света най-расистки настроени се оказали жителите на Хонг Конг /изследван като отделна държава/. Там цели 71,8 на сто от хората са декларирали, че не искат да имат съседи от друга раса. Заможните Южна Корея и Франция също се оказват сред страните, където хората не искат да имат съседи от друга раса, макар и не в такава впечатляваща пропорция като в Хонг Конг.

Никлас Берген и Терезе Нилсон твърдят, че расистките нагласи имат връзка не със стандарта на живот и развитието на икономиката, а с друго – хомофобията. Те са установили, че там, където не искат съседи от друга раса, също така не приемат и еднополовите партньорства. Йордания, Бангладеш и Китай са все пример за такава обвързаност, кават авторите на изследването.

Всеки втори различен в България е тормозен

България също може да бъде посочена като лош пример, но само за територията на европейския континент. Тя попада във втората група на страните, които най-активно в Европа изразяват негативно отношение към други раси. В първата група влиза само една европейска страна – Албания, където от 30 до 39,9 на сто от гражданите не искат да имат съседи от друга раса. Във втората група (20 - 29,9 %) освен България влизат още две държави: богатата Франция и бедната Молдова.

Второто изследване, в което България заема незавидно място, се отнася до начина, по който се чувстват хората с хомосексуална ориентация, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ). Изследването е уникално с мащаба си, както и с цялостния подход на Агенцията на ЕС за основните права (FRA). Въпросите са задавани на самите хора от общността на ЛГБТ, като допитването обхваща повече от 93 000 души. 53 на сто от тази общност в България твърдят, че са били унижавани или тормозени през последните 12 месеца заради сексуалната им ориентация. По-лоши показатели имат само Румъния, Италия, Кипър, Полша, Унгария и Литва.

За разлика от расизма обаче хомофобията е проблем в цяла Европа, а не само в България, където процентът на нетолерантните е просто по-висок от и без това високия процент в останалата част от Европа. Например в България 71 на сто от общността ЛГБТ твърдят, че са преживели тормоз в училище, а за ЕС този процент е 60. В България 95 на сто от хората от ЛГБТ са били свидетели на негативни коментари и тормоз срещу други ученици, за които се предполага, че са с различна сексуална ориентация, а за ЕС този процент е малко над 80.

Да не си различен в България!

Трето изследване, също така публикувано през миналата седмица, принадлежи на международната организация ИЛГА-Европа, която оценява степента на развитие на човешките права по отношение на сексуалните малцинства. В скалата на ИЛГА България е покрила едва 18 на сто от критериите за защита на тези права. Казва се например, че официална София ефективно защитава правото на сдружаване и свобода на изразяване на хората с различна сексуална ориентация. За сметка на това обаче се посочва, че страната не защитава общността ЛГБТ от словото на омразата, не признава еднополовите семейства, прилага избирателно законите и политиките срещу дискриминацията.

Като цяло ИЛГА поставя България на 37-о място в Европа от 49 възможни позиции.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Е. Лилов