Преговорите за бъдещето на Косово

Всъщност виенските преговори са само началото на очакваното по-късно окончателно уреждане на проблема за статута на областта. Ръководителят на делегацията на ООН Марти Ахтисари иска това да стане до края на годината. Само че позицията на косовските албанци, които искат пълна независимост, е несъвместима с позицията на сръбското правителство, което продължава да смята Косово за част от Сърбия. Сръбският външен министър Вук Драшкович казва:

“Ние държим на формулата – повече от автономия, по-малко от независимост. Това означава две неща: първо, защита на сръбското малцинство в Косово и Метохия и на черквите и манастирите в съответствие с европейските норми, и второ, запазване на сегашната сръбска граница с Албания и Македония.”

Съмнително е обаче дали Драшкович ще успее да постигне тази цел. По времето на социалистическа Югославия Косово беше наистина административна част от автономния регион Сърбия, само че този регион имаше особен статут в рамките на федерацията. Косово притежаваше същите институции като шестте федеративни републики на Югославия.

В нарушение на конституцията, през 1989 сръбският президент Милошевич премахна автономния статут на Косово, където установи полицейски режим, полагайки по този начин началото на края на Югославия. Обявяването на независимост от Словения и Хърватия последва под прякото впечатление на грубата намеса на Милошевич в Косово. През 1991 обявиха независимост Босна и Херцеговина и Македония. През 1998 започна въоръжената съпротива на косовските албанци, а след намесата на НАТО през следващата година бе сключен договорът от Рамбуйе. С резолюция на ООН бе постановено, че Косово е част от Югославия. В резолюцията, която стана основата на договора от Рамбуйе, не се споменава обаче Сърбия. А през януари тази година Международната контактна група регистрира факта, че Югославия не съществува повече.

Фатмир Сейдиу, новият президент на Косово, изразява надежда, че международната общност ще удовлетвори исканията на косовските представители на виенските преговори:

“Приветствам становището на всички членове на Съвета за сигурност на ООН, че независимостта на Косово е реална възможност.”

Освен това сега от развала е застрашена и формацията Сърбия – Черна гора, която до последно претендираше, че е международноправен приемник на федеративна Югославия. На 25 февруари черногорският парламент ще вземе решение по въпроса за провеждането на референдум за независимост от Сърбия. Ако Черна гора наистина се отдели от Сърбия, едва ли би могло да се очаква, че международната общност ще принуди Косово да остане в рамките на Сърбия. Така че решението на въпроса за статута на Косово може да бъде наложено от международната общност против волята на Белград.