Преговорите за членство на Турция в ЕС и нуждата от компромиси с гръцки Кипър

Проблематичните отношения между Турция и Кипър са резултат от разделението на острова на две: непризната севернокипърската турска република и населеният с гърци южен Кипър, който стана част от ЕС през 2004-та година. Райнер Золих коментира:

Кипърските гърци заслужават все пак похвала за това, че изтеглиха в последния момент ветото си върху преговорите за членство с Турция. С това те взеха правилното решение – в полза на всички, но и най-вече в името на бъдещето на страната им. Защото в случая става дума не толкова за членството на Турция в ЕС, което би могло да стане факт след най-малкото десет години. Най-важното в момента са преговорите за членство и техният ход, успех или неуспех, ще има пряко отражение върху Кипър.

Блокирането на самото членство при сегашните обстоятелства е разбираемо. Защото Анкара би могла да влезе в клуба, само ако изпълнява условията за това. Към тях спада и дипломатическото признаване на Кипър с всички произтичащи от него последици. Само че преговорите за това членство не може да се спъват от една-единствена страна- член на ЕС и нейните собствени интереси.

Самите кипърски гърци би трябвало да са силно заинтересовани от проевропейското развитие на Турция. Защото ако Турция се препъне отново по пътя си към ЕС, това би означавало промяна във външната й политика, т.е. превес на националистическите сили. Точно това обаче ще се отрази силно върху отношенията с Кипър, където все още има 30 хиляди турски войници. Само една успешно европеизирала се и вътрешнополитически стабилна Турция би могла в бъдеще да изтегли окупационните си войски от острова.

Така както изглежда, Турция ще отвори летищата и пристанищата си за внос от гръцки Кипър много преди приемането й в ЕС. Това поне подчератаха външните министри вчера при началото на преговорите с Турция. Тя от своя страна ще преглътне трудно поставеното й условие и това е разбираемо. Защото плануваното обединение на Кипър преди преимането му в ЕС беше провалено от кипърските гърци. Те гласуваха срещу предложения от ООН план и той не успя да влезе в сила въпреки подкрепата, която получи от кипърските турци. В резултат на това гръцки Кипър влезе в ЕС и сега определя с всички останали политиката спрямо Турция. Това в очите на Анкара не изглежда никак справедливо.

Разрешението на проблема би могло да бъде само компромисно: Анкара отваря вратите си за самолети и кораби от гръцки Кипър, без това да означава автоматично дипломатическото му признаване. В отговор на този жест ЕС би трябвало да смекчи ембаргото си спрямо кипърските турци при това в значителна степен. Този компромис изглежда приемлив за всички страни и ще помогне на Турция да обърне по-голямо внимание върху вътрешно-политическите предизвикателства в хода на преговорите за членство. Става дума най-вече за все още колебливо провежданите от Анкара демократични реформи. В противен случай членството на Турция в ЕС ще си остане само мечта, при това не само за голяма част от нейните граждани. За мнозина в ЕС, членството на Турция ще означава доказателство за успешното демократизиране на една страна с предимно мюсюлманско население и огромно стратегическо значение за Европа.