Предизборна ръченица за кметове и другоселци

Ако бъдат приети предлаганите промени, районните кметове в големите градове и кметовете на най-малките селища вече няма да бъдат избирани, а назначавани. Експерти вече изчислиха, че тази промяна пряко ще засегне 1 милион и 700 хиляди български гласоподаватели, които ще се окажат с орязано право да участват в избора на прекия си наместник.

Избирателите в други 1 600 населени места с под 500 жители също няма да могат да гласуват. За това обаче те трябва да винят не управляващите от ГЕРБ, които предлагат промяната, а самите себе си, защото... са избрали да живеят на село!

Глупости на търкалета

Струва ми се, че "селско" в случая е поведението на управляващата партия (да ме извиняват живеещите на село!). ГЕРБ беше обещала нисък преференциален праг, пък прави точно обратното - отнема възможността на много хора да изразяват волята си на избори и узаконява надмощието на послушната партийна маса.

Подобно селективно отнемане и даване на права е най-краткият и опасен път към неглижиране на демократичните свободи. Погледната от този ъгъл, идеята е не само недемократична, но и доста глупава. Защото местният избирател винаги ще предпочете познат човек да му решава проблемите, а не кмет-другоселец.

Не решава никакви проблеми и т. нар. принцип за уседналост. Решението да си живял 10 или 12 месеца в България, за да можеш да упражниш правото си на вот в местни и парламентарни избори, е фарсово и дискриминационно едновременно. Ето защо:

Първо: никой не проверява дали една адресна регистрация е реална или фиктивна. А това е условие за машинации. И второ: принципът за уседналост не прекратява веднага т. нар. "изборен туризъм", тъй като щял да заработи чак на по-следващите избори. Т.е. на българските изселници в Турция им се дава аванс да се регистрират и когато настъпи моментът, отново да напълнят автобусите за България.

За новия кодекс да тропнем ний хорце!

Новият изборен кодекс не премахва и проблема с нарушеното равно избирателно право на българите в чужбина, които продължават да избират кандидати в България, а не "свои", регистрирани напр. в един нов 32-ри МИР "Чужбина". Да припомним, че в чужбина живеят над 1 милион български граждани и гласоподаватели. Неясно остава и бъдещето на електронното гласуване като модерен начин за участие в избори.

Ясно е, че политиците, независимо от цвета си, ревностно пазят статуквото. А обсъжданият сега нов изборен кодекс е имитация на воля за промени. Предизборна ръченица за кметове, другоселци и сеирджии.