През 2019: Светът е гигантски пъзел, който се разпада

Мюнхенската конференция за сигурност се смята за най-значимата световна среща от този род. Тази година се очакват близо 40 държавни и правителствени ръководители и 100 министри, сред които американският вицепрезидент Майк Пенс и руският външен министър Сергей Лавров.

Мюнхенският доклад за сигурността (Munich Security Report) представя на около 100 страници основните теми на световната политика, по които ще се дискутира на форума. Председателят на конференцията Волфганг Ишингер пише в доклада следното: "Възниква нова борба за надмощие между САЩ, Китай и Русия, която е придружена от известен вакуум на власт в сферата на либералния международен ред". САЩ в момента не проявяват голям интерес към международните договори и открито поставят под въпрос международни институции като НАТО и ООН.

И което е още по-лошо: САЩ вече не искат да са лидер на свободния свят. Вместо това проявяват „твърде странен ентусиазъм по отношение на „твърдата ръка“. "Трансатлантическите партньори трудно понасят факта, че Тръмп изказва похвали за антилиберални лидери - например в Бразилия или на Филипините", се казва още в доклада. 

Нови съперничества

САЩ идентифицираха двата си най-важни стратегически съперника в лицето на Китай и Русия", четем още там.  Новите съперничества между тези глобални играчи се изразяват по съвсем различен начин. Конфликтът между Вашингтон и Пекин, например, се води основно по икономически и търговски въпроси. Русия и Китай пък, които имат автократично управление, са съюзени срещу т.нар. Запад, но същевременно са конкуренти в геополитическата сфера.

Между Русия и САЩ съперничеството тече предимно по линия на въоръжаването. И в това отношение докладът не дава особени надежди за скорошно подобрение. След като САЩ напуснаха Договора за забрана на ракетите със среден радиус на действие, в момента изглежда "малко вероятно" Москва и Вашингтон да удължат действието на новия договор СТАРТ за стратегическите ядрени оръжия, чието действие изтича през 2021 година.

А Европа, за която на пръв поглед изобщо не става дума във всичките тези стратегически планове? "ЕС е зле подготвен" за тази нова конкуренция между Великите сили. Това си пролича не на последно място и в дебата за по-голяма "стратегическа независимост" на Стария континент. Понастоящем никой няма „план Б“, с който Европа да се еманципира в сферата на сигурността.

Къде са "пазителите на либералния ред"?

Докато световният ред като цяло се плъзга към "нов вакуум във властта", малкото останали защитници на либералните ценности полагат сериозни усилия да оцелеят в тази фаза на несигурност и нестабилност. В това отношение докладът трезво отбелязва: "Някои от кандидатите за ролята на пазители на либералния ред имат воля, но не и силата да я наложат. Други пък имат възможност, но не им достига воля, или са неспособни да изявят способностите си".

В доклада става дума и за това, какви възможности и потенциал имат страни като Канада или Япония. Отделна глава е посветена на Великобритания като страна, която е играла значителна роля за утвърждаването на либералния световен ред, но сега излага както себе си, така и своите партньори, на сериозните предизвикателства, свързани с Брекзита. Лондон, Париж и Берлин постоянно повтарят, че и в бъдеще смятат да си сътрудничат активно, но още отсега е ясно, че "Брекзитът ще отвори дълбоки рани и от двете страни на Ламанша", четем в доклада.

Призивът на Меркел

Кой тогава би могъл да събере отделните части на този разпадащ се световен пъзел? Федералната канцлерка Ангела Меркел заяви във видеопослание, че смята да работи за съхраняването на международните институции. Това било  днес "почти също толкова важно, колкото и по времето на Студената война". Германия е застъпник на либералния световен ред, а външният министър Хайко Маас призова за създаването на глобален "алианс на мултилатералистите". Колко е трудно да се осъществят подобни призиви показва сътрудничеството с Франция, която несъмнено е най-важният партньор на Германия в Европа.

Ново проучване на фондация „Фридрих Еберт“ показва, че 59% от германците, но само 42% от французите пледират за това страната им да води предимно неутрална международна политика. Военна интервенция на своята страна в чужбина отхвърлят далеч по-голям брой германци (65%), отколкото французи (50%). Тези резултати се дължат на различните развития и стратегически нагласи в Берлин и Париж. "Сегашната криза на трансатлантическото партньорство е по-голямо предизвикателство за Германия, отколкото за Франция, която винаги е следвала линия на по-голяма независимост във външната политика", се казва в доклада.

Как да се изяснят тези политически различия между Берлин и Париж? Редно би било този въпрос да се обсъди спешно, но Меркел и Макрон няма да имат възможност за подобна дискусия в Мюнхен, тъй като френският президент само преди няколко дни изненадващо отказа участието си в Конференцията. Поради вътрешнополитически причини, както се разбра.