Преселението на българските лекари

"Кариера в бяло" - така е наречена трудовата борса за лекари, организирана във Варна. Целта на организаторите е да привлекат на работа в чужбина млади медицински кадри. 25-годишната студентка по медицина Мария Димова отдавна е решила, че иска да работи в Германия. Тя е към края на следването си и има сертификат за владеенето на немски. Остава й само да избере към коя федерална провинция да се насочи. Представителят на посредническата агенция й дава указания и формуляр, в който Мария в крайна сметка пише - Северен Рейн-Вестфалия или Бремен.

Бягат, защото просто не издържат

Лекарите започват да напускат България още с първата емигрантска вълна в началото на 90-те години. Откакто през 2007 година страната се присъедини към ЕС, медиците вече масово заминават, търсейки по-добри условия за работа в чужбина. Миналата година са емигрирали точно 500 български лекари - по официални данни на Българския лекарски съюз. От 2007 година насам заминаващите са много улеснени, тъй като дипломите се признават автоматично в рамките на ЕС. А и много от заможните западни държави спешно търсят квалифицирани специалисти, особено лекари.

Повечето млади медици се отправят към Германия, а лекарите със специалности - към Великобритания, Ирландия или скандинавските страни. Те бягат от най-бедната държава в ЕС, където средната лекарска заплата е в рамките на 500 евро. Мария знае защо не иска да започва работа в България - заради лошите условия и ниското заплащане. Възрастен педиатър, който желае да остане анонимен, разказва за липсата на превързочни материали, медикаменти и ширещата се корупция в болниците. "Не става дума само за по-добро заплащане или възможности за издигане в кариерата - много от колегите просто не издържат, защото не са в състояние да помогнат на пациентите поради липсата на пари за прегледи и лекарства", казва той.

Кой (не) си плаща вноските?

Председателят на Лекарския съюз Цветан Райчинов се опитва да обясни на какво се дължи окаяното положение на здравната система в България. "Няма друга държава в Европа, която отделя само четири процента от брутния си вътрешен продукт за здравеопазване - в Германия за същата цел се предоставят над 11 процента. За стабилна здравна система изобщо не може да се говори, защото всичко постоянно се променя", казва Райчинов. За четирите години управление на правителството на Бойко Борисов са се сменили четирима министри на здравеопазването.

Според Райчинов реформата в здравеопазването от началото на 1999 година е обещавала много. Тогава е въведена солидарна и задължителна здравно-осигурителна система, като работодателите и работниците си делят осигурителните вноски. В действителност обаче само два милиона от трудоспособните българи плащат редовно осигурителните си вноски. Държавата е принудена да плаща за пенсионерите, войниците, затворниците, децата и държавните служители.

Неволята учи

В болницата "Света Анна" във Варна работят 273 лекари и 360 медицински сестри. Болницата разполага с 480 легла и има годишен бюджет от 12,5 милиона евро. Стените са олющени, спалното бельо е старо и замърсено, болничните стаи са без тоалетни - с този бюджет болницата не може нито да бъде поддържана, нито ремонтирана. "Трудно е да ръководиш болница като тази", казва директорът Красимир Петров. Болницата приема пациенти от цяла Североизточна България. Отделението за спешна помощ не може да откаже медицинско обслужване и на хора без здравна осигуровка.

"Големият проблем е да задържиш лекарите в такива болници", казва Петров. Преди две или три години ситуацията се влошила до такава степен, че болницата била пред закриване. Тогава директорът бил тревога, обърнал се към София и предотвратил най-лошото. Сега болницата е закупила модерен компютърен томограф и се надява да получи и апарат за магнитно резонансна томография. Лекарите междувременно получават заплати от около 1 000 евро. Въпреки това Красимир Петров не знае дали ще може да ги задържи.

АГ, ФАЦ, ДВ, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова