Преследвани, затваряни, съсипвани - жертвите на режима в ГДР
12 ноември 2017
Берлин, ноември 1989. Берлинската стена е паднала само преди дни когато Дитер Домбровски потегля от Западен към Източен Берлин. Бившият правозащитник от ГДР се отправя към Министерството на правосъдието на залязващата държава на работниците и селяните, което се намирало само на 400 метра от Бранденбургската врата. Намерението му било да поиска съдебната си реабилитация - да бъде анулирано решението на съда от 1974 година. Тогава Окръжният съд в Шверин го осъжда на четири години затвор за „незаконно преминаване на границата" и „установяване на вражески контакти с друга държава". Домбровски прекарва 20 месеца зад решетките, по-голямата част от които в затвора на ЩАЗИ в Котбус. По-късно той е откупен от ФРГ и се заселва в Западен Берлин.
Почти три години след този негов неуспешен опит да получи съдебна реабилитация, на 4 ноември 1992, в обединената вече Германия влиза в сила Законът за отмяна на неправдите, причинени от режима в бившата ГДР. Домбровски и останалите близо 200 хиляди бивши политически затворници в ГДР получават правото да искат отмяна на съдебните присъди срещу тях. Още две години по-късно - през 1994 - Домбровски получава официално писмо от Шверин, в което черно на бяло е записано, че е бил неправилно обвинен и осъден.
Спомените остават
Причинените му несгоди и страдания, разбира се, няма как да бъдат обезщетени, но му остава поне моралното удовлетворение от това, че преживеният тормоз е признат за неправда. Домбровски и до днес страда от спомените за времето, когато са го държали в помещение от 40 квадратни метра заедно с други 27 души, спомня си за умивалниците с ледено студена вода, за тормоза от страна на надзирателите. Той обаче няма право на пенсия като жертва на режима на ГДР - те са в размер на 300 евро месечно и се полагат само на бивши политзатворници, чиито доходи са под 1 035 евро. Такива пенсии към момента получават около 40 хиляди души в Германия. Домбровски, който днес е депутат в Ландтага на Бранденбург от ХДС, има доста по-високи доходи. Неговият случай е обаче по-скоро изключение.
„Повечето от бившите политзатворници в ГДР имат нерадостна съдба – те изпадат социално и така и не успяват да се съвземат никога повече", казва Домбровски, който е председател на Съюза на дружествата на жертвите от комунистическия режим в ГДР. Организацията се бори за възстановяване на правата на хората със съдба като тази на Домбровски.
Цели 28 години след падането на Берлинската стена продължават да постъпват нови запитвания от бивши жертви на режима. Много от пострадалите се сещат за това чак когато им дойде времето за пенсия и установят, че поради времето, прекарано в затвора, им липсва осигурителен стаж, обясняват от Съюза. Някои от хората са психически болни в резултат на преживените страдания. Ако се докаже, че заболяването им е следствие от тези страдания, те имат право на известно парично обезщетение, но докато го получат, ги чака дълъг и понякога мъчителен път. Налага им се например да се освидетелстват при различни специалисти, където нерядко атмосферата е почти като на разпит, което също ги травматизира. В някои случаи бивши жертви са чакали цели 10 години, докато молбата им за парично обезщетение най-сетне получи положителен отговор. Затова някои от жертвите се въздържат да тръгнат по този мъчителен за тях път.
Да се удължи действието на закона
Дитер Домбровски също се бори с психическите последици от преживените несгоди. Той смята, че Германия трябва да издигне централен паметник за жертвите на комунистическата диктатура. Това би им дало чувството, че някой поне си спомня за пречупените им съдби, макар че неправдите не могат да бъдат отменени.
Общественото зачитане и признание за жертвите е най-важното, според Домбровски. Той смята да се ангажира в полза на тези жертви и пред Бундестага, за да поиска удължаване на срока на действие на Закона за отмяна на неправдите от времето на режима, който е в сила само до края на 2019 година. Не го ли направи, бившите политическите затворници няма да имат повече право да получават съдебна реабилитация и парични обезщетения.