Престъпленията, за които няма давност

Аушвиц, Берген-Белзен, Майданек, Биркенау. Имената на тези концлагери на нацисткия режим са останали в паметта на Германия и на световната общност като символи за човеконенавистната хитлерова диктатура. По-малко известен е нацисткият лагер Щутхоф край Гданск. Нацистите безчинстват в този лагер от 1939 до 1945 година със същата жестокост. За тези престъпления ще отговаря пред съда в Мюнстер един бивш есесовец, който е обвинен в съучастие в избиването на най-малко 100 концлагеристи.

От 1942 до 1944 година 94-годишният сега обвиняем е бил надзирател в лагера Щутхоф. Властите попадат на следите му при оглед на архивите от концлагера. Разгледани са различни документи "за всички лица, които са работили като надзиратели в лагера", казва пресаташето на съда в Мюнстер Даниел Щенер в разговор за ДВ. Обвиняемият надзирател е ръководил и трудови бригади извън лагера.

Прокуратурата обвинява бившия надзирател в следните престъпления. През юни 1944 година членовете на СС са убили над 100 полски затворници в газовите камери с Циклон Б. По същия начин са били изтребени малко по-късно и най-малко 77 ранени съветски военопленници. "Във рамките на т.нар. "Окончателно решение на еврейския въпрос" есесовците са умъртвили и няколкостотин еврейски концлагеристи в газовите камери и във вагоните на теснолинейката, която ги докарвала в лагера", четем още в обвинението. И още: "Условията за живот в лагера са били толкова лоши, че няколко стотин затворници са умрели от тиф". В обвинението са описани и мрачни детайли за масовите убийства. Няколкостотни затворници, които са били нетрудоспособни, са били разстреляни от упор в тила. "При това нацистите са имитирали лекарски прегледи. Затворниците е трябвало да застанат под летва за измерване на ръста на една стена, зад която в другото помещение е бил поставен пистолет със заглушител. Освен това лекарите и санитарите от СС са убивали затворници, сред които еврейски жени и деца, чрез инжектиране на бензин и фенол право в сърцето".

Съучастие в систематични убийства

Обвиняемият признава, че е бил надзирател в лагера Щутхоф, но отрича каквото и да е било участие в убийства. Прокуратурата го обвинява, че съзнателно е насърчавал престъпленията като надзирател. "Когато се установи, че един надзирател е бил част от структурата на лагера и е знаел за извършваните престъпления, това е достатъчно за осъдителна присъда", казва пресаташето на съда Даниел Щенер. Същото становище застъпва и ръководителят на центъра за разследване на нацистките престъпления в Лудвигсбург Йенс Ромел. Според него, особеността на днешните процеси срещу бивши нацисти се състои не в това да бъде доказано, че някой е участвал пряко в отделни убийства. "Обвинението изхожда от това, че като част от лагерния персонал, обвиняемият е подкрепял систематичните убийства", казва той. Това е нов подход, "който позволява на правосъдието да преследва и малкото участие на всеки един нацистки престъпник", допълва Йенс Ромел.

В надпревара с времето

Ако днес 94-годишният обвиняем не може да започне да излежава наказанието си след произнасяне на присъдата, това ще бъде горчив хап за 12-те ищци и близки на жертвите от САЩ, Канада, Израел и Полша, които са допуснати на процеса за концлагера Щутхоф. Наказанието на нацистките престъпници днес повече от всякога е надпревара с времето. "Престъпленията са извършени преди 70 години. Ще става все по-трудно да бъдат разкрити все още живи обвиняеми. Общо може да се каже, че твърде малко заподозрени се изправят пред съда. Много от нацистките престъпници получават меки присъди, а много процеси идват твърде късно", заключава Йенс Ромел от центъра за разследване на нацистките престъпления в Лудвигсбург.