Престъпността на Балканите намалява

Въпреки всички широко разпространени предразсъдъци Балканите след войните и промените през 90-те години междувременно е един от най-сигурните региони в Европа за средностатистическите граждани. В страните от Хърватия през Албания та до България се извършват по-малко престъпления срещу личността и частната собственост, отколкото в Западна Европа, констатират Обединените нации в проучването си. Единствено изключение прави току-що обявилото независимост Косово, където отсъствието на структури и престъпността все още са сериозен проблем. Ръководителят на Бюрото на ООН по наркотрафика и престъпността Антонио Мария Коста заяви в Брюксел, че Балканите са оставили зад гърба си ерата, през която демагозите, тайните служби и мошениците са живеели от контрабанда на оръжие, дрога и хора:

"Не е изненада, а и не трябва да бъде.

Проличава, че регионът е преживял драматични промени през последните 15 години заради гражданските войни при разпадането на Югославия. Поради това широко се разпространи организираната престъпност. Обикновените престъпления срещу частната собственост и срещу личността също намаляха чувствително. Остават сериозни проблеми като корупцията и връзките между политиката и организираната престъпност. Убедени сме обаче, че сближаването с ЕС ще намали тези заплахи".

Въпреки това все още съществуват заплахи за стабилността на региона, се казва по-нататък в доклада на ООН. Балканите все още играят главна роля в трафика на хероин от Близкия изток към наркоманите в Западна Европа. Между 80 и 100 тона хероин пристигали годишно, а тяхната стойност е по-голяма от БВП на редица малки държави от региона.

Оли Рен, еврокомисарят по разширяването, разкритикува, че

статистиките не отговарят на житейската реалност.

Позитивните цифри по отношение на отделни наказуеми деяния - прекрасно, но:

"Това, естествено, не е причина за лекомислие, защото организираната престъпност е сериозен проблем на Балканите и страничните й ефекти като корупцията застрашават както икономиката, така и обществената безопасност".

Полицейските служби в ЕС гледат на Западните Балкани като на епицентър на наркотрафика и търговията с хора в Европа. Отново Оли Рен:

"ЕС и общественото мнение са загрижени заради престъпниците от Западните Балкани. Те трябва да се убедят, че се прилагат достатъчни мерки срещу организираната престъпност".

А в това отношение дори в страни-членки на ЕС като България и Румъния съществуват все още сериозни съмнения. Там

корупцията продължава да е голям проблем,

пишат Обединените нации в доклада си.

Организираната престъпност на Балканите намалява, но все още има твърде много забогатели от войните и босове на подземния свят от минало време, които сега се опитват да изперат нелегално придобитите си богатства, както и репутацията си. Все още има връзки с политическите елити, каза Моника Маковай, министър на правосъдието на Румъния до 2007 г., уволнена заради опитите й да преследва корупцията по високите етажи на властта.

В наши дни Маковей е консултант на македонското правителство в борбата му срещу престъпността. Тя препоръчва да се продължава курса на сближаване на балканските държави с ЕС, но същевременно издига искането евросъюзът да прилага строги критерии, а не както в случая с Румъния и България лекомислено да пренебрегва ведостатъците при борбата срещу корупцията.

Степента на корумпираност в отделните страни е според данните на ООН твърде различна. Най-високите стойности според проучването са в Албания, Молдова и Румъния, докато корупцията в Сърбия и Косово е на относително ниско равнище. В Албания две трети от анкетираните граждани твърдят че през 2006 г. са връчвали подкупи. В Сърбия - 13 на сто. Средната стойност за Западна Европа е обаче едва 2 на сто.