Признай, че (не) го можеш!

20 процента от младите хора смятат, че участието в кастинг само по себе си е гаранция за техния успех в бъдеще. Победният ход на този вид шоу-продукт е резултат от желанието да се сравняваш с другите и да бъдеш оценяван. В съвременното общество всеки оценява някого: студентите - своите преподаватели, шефовете - своите подчинени, и обратното.

Във Фейсбук всеки може да даде оценка за живота на другите, а Гугъл бълва оценки за това, кой какво търси в мрежата и колко често. Като казахме - всеки се сравнява с другите. Поради това някои дори смятат, че обществото на конкуренцията е било заменено от общество на кастингите, в което основното е всеки да получава своего рода "обратна връзка" за това, как е оценяван.

Тази система на постоянна обратна връзка функционира особено успешно в развлекателните телевизионни предавания. Много хора се идентифицират с героите от кастингите - дори и самото шоу да не има харесва. Те разпознават себе си в някоя друга ситуация, например на работното място, където се сравняват с колегите си, или пък в сайта за запознанства в интернет, където са "в състезание" с всички останали конкуренти.

Голямото търсене на признание

Именно този стремеж да се сравняваш постоянно с останалите постепенно се превръща в принуда, страст и мания. Който поства новина във Фейсбук незабавно узнава, кога и от колко хора е била прочетена; същото се отнася и за качваните в YouTube клипчета или за журналистическите публикации: Оценката за тях в социалните мрежи, броят на кликовете и одобренията често се превръщат в единствен измерител за качество.

Който се записва да участва в кастинг, обикновено не го прави заради бързата популярност, с която може да се сдобие, а защото получава възможност да разбере как го възприемат останалите в обществото, какво мислят за него. По-добре една унищожителна оценка от журито на някое кастинг-шоу, отколкото изобщо да не ти обръщат внимание!

АГ, ДПА, ФАЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова