Приказките за прогнилия Запад

Пред Народния театър в София има един Георги, който за две минути извършва следното: побеждава противника си на шах, прави валиден политически анализ, изпива половин бира, коментира етимологията на две-три немски думи и забогатява с един лев. На 30-тата секунда е чул въпроса: „Вярвате ли, че европейските ценности са кръвосмешението и „педерастията”, както твърдят националистическите партии в България?“. На 80-тата секунда вече е отговорил изчерпателно: не, не вярва. Но и тези, които говорят подобни неща, не си вярват. Готови са да кажат всичко, за да стигнат до властта. И да, уви, познали са. Тия глупости наистина им докарват гласове.

"По-християни от християните"

Георги е измислено име, но героят е истински. Един от онези, които в пек и сняг играят на шах и се смеят до сълзи, ако някой ги попита какво работят в свободното си време. Ако се вярва на 56-годишния икономист Виктор, те имат особена професия: „уличен гросмайстор“. И този израз не е обида - титла е. Поне за Виктор, който веднъж месечно застава до пейката на най-добрия шахматист и наблюдава играта му. В момента е изоставил една партия на Георги и се е съгласил да говори за политика. „Само че да се дръпнем настрана, за да не пречим на другите зрители“, казва ми той.

Дали е забелязал, че кампанията за европейските избори е наситена с антиевропейски послания? Да, забелязал е. И това определено не му харесва. Но не го притеснява. „Антиевропейските послания не са истинска кауза, защото тя е априори загубена. Кой ще тръгне насериозно да се бори срещу европейската ориентация на България, след като ние сме вече в ЕС?“.

Виктор има стройно обяснение за това защо антиевропейските послания са „построени” именно върху хомофобията: това го говорят хора, които искат да се изкарат „по-християни от християните“. „България се оказа много консервативна страна“, казва Виктор. „Не се приемат неща, за които се твърди, че не са християнски или не са изконно български. Хората обичат да им се казва кое не е българско и кое не е християнско, а националистите знаят това. Инак нямаше да го повтарят толкова често“.

Шахът и политиката

„Груба грешка е да се пита един шахматист за политика“, намесва се Петър, инженер от Чикаго, който е в София само за няколко дни. В момента е един от двайсетината зрители на пейката на Георги. „Тези играчи не четат вестници, не гледат телевизия, не висят в интернет, те живеят с шаха и само с шаха. Не съм сигурен, че са добри политически събеседници“, казва "американецът". Георги кима в знак на съгласие и нагласява часовника за следващата партия. Уточнява, че не следи особено събитията, но за едно е сигурен: на българските политици им липсва хуманност. Затова и не гласува.

„Аз пък ще гласувам и точка“, казва тихо високият мъж, който току-що е започнал да играе с белите фигури срещу Георги. Да играеш с белите фигури е лош знак, обясняват насъбралите се зрители. Междувременно часовникът е включен. Мизата е един лев. „Ето затова ще гласувам. Защото един ден тоя лев ще се равнява на две евро“, заявява белокос мъж с рекламна фанелка на политическа сила. После обаче отказва да навлиза в политически разговор, докато не получи „ей тука веднага 100 евро за отговор“. За разлика от него високият мъж, който играе срещу Георги, говори безплатно: „Да, ще гласувам, защото Европа се е нагъзила пред Америка и това трябва да спре. Внасят всичко: педали, всичко“. Той се надява с гласа си да сложи край на подобни явления. Какво си представя да постигне, не казва. Тръгва си веднага, щом пада от Георги.

Шах! В Европа сме.

„Тези, които сега говорят за европедерастията, говорят като СССР навремето“, обажда се мъж с маркови очила. „Едно време това казваха: че Западна Европа ни развращава с ужасните си нрави. Нали затова Западът беше в упадък и беше гнил?“. Пет-шест гласа се извисяват в знак на съгласие, но биват заглушени от мъжа с очилата: „Толкова години минаха в нечувани усилия да влезем в ЕС. И за какво?!“, гневи се той. „За да дойдат същите приказки за прогнилия Запад. Къде е по-добре? В Мозамбик? В Пакистан?“. Примерите развеселяват групичката зрители и от всички страни политат допълнения: „В Иран е по-добре!“, „В Зимбабве бе, в Зимбабве!“. Георги приключва бирата заедно с играта. Реди фигурите. Предстои нова партия.