Приказното богатство на Кувейт се топи

Ниските цени на петрола се отразяват зле на икономиките на богатите държави от Персийския залив. Саудитска Арабия вече представи дългосрочен план за реформи. ОАЕ, Катар, Бахрейн и Оман съкратиха държавните субсидии. Правителството на Кувейт също иска реформи. Но прокарването им в единствената що-годе функционираща конституционна монархия в Персийския залив не е лесно, защото съпротивата на парламента е голяма.

Професорът по икономика от университета в Кувейт-сити Абаз Алмирен е наясно, че правителството е длъжно да прокара реформи. "То трябва да успее, ако иска Кувейт остане сред най-богатите страни в света. При сегашните цени на петрола страната не може да финансира държавния си бюджет", казва икономистът.

Привилегията да си гражданин на Кувейт

Все още опасността от срив на икономиката не е прекалено голяма, защото от 2003 година насам Кувейт е натрупал финансови резерви в размер на 220 милиарда евро. През миналата година обаче Кувейт регистрира бюджетен дефицит и сега си набавя свежи пари чрез държавен заем. Разходите на малката държава край Персийския залив са направо невероятни. Те възлизат на една пета от държавния бюджет на страна като Германия, независимо че населението на Кувейт е едва около 4 млн. души.

"Голяма част от правителствените разходи са за текущи нужди, а не за инвестиции. От целия държавен бюджет, възлизащ на около 60 милиарда евро, за инвестиции отиват едва 6 милиарда. Останалите 54 милиарда са за текущи разходи", казва икономистът Абаз Алмирен.

За високите държавни разходи си има и причина. Притежателите на кувейтски паспорт, а такива са 1,3 млн. души, имат обширни привилегии. Всички семейни двойки имат право на собствено жилище, образованието в училищата и университетите е безплатно, токът и водата са на символични цени, защото се субсидират от държавата. "Това води до разхищения. Едно нормално кувейтско семейство израходва месечно толкова ток, колкото едно германско семейство за цяла година. Държавата обаче не е вече в състояние да субсидира толкова много енергия", казва експертът.

Абаз Алмирен е направил и няколко предложения на правителството – например да увеличи цените на водата и електроенергията, за да се намалят разхищенията. Тази идея обаче се натъква на сериозна съпротива не само в правителството, но и в парламента, който е доминиран от консервативните сили. Депутатите гласуваха за повишаване на цените на водата и тока, но увеличението на първо време ще важи само за чужденците.

Нужда от реформи

Кувейтският политолог Шафег Габра смята подобна реформа за грешна: "Доста късогледо е да увеличаваш цените само за чужденци. Имаме нужда от обхватна рефорама за всички, които живеят в страната. Нуждаем се от решение, което да доведе до отваряне на икономиката към нови източници на приходи", казва той. Досега икономиката на Кувейт се крепи най-вече върху добива на петрол. 93% от държавните приходи идват от петролната индустрия. Приходите от продажбата на "черното злато" обаче намаляват, откакто цените на петрола започнаха да падат. "Ниските цени принуждават всички в региона да се замислят за реформи. Може ли обаче да се реформира икономиката, ако преди това не е била реформирана и политическата сфера?", казва Шафег Габра.

През 1960-те и 1970-те години на миналия век Кувейт беше образец за подражание в региона на Персийския залив. Страната имаше конституция и редовно избран парламент. До нахлуването на иракските войски през 1991 година икономиката на страната беше във възход. Но войната върна Кувейт много назад и през последните две десетилетия съседните емирати Катар и Абу Даби изпревариха Кувейт в икономическо отношение. Тамошните абсолютни монархии са в състояние да прокарват реформи и против волята на гражданите, докато парламентът в Кувейт често действа като спирачка пред реформите, смята Абаз Алмирен.

"Депутатите се съобразяват с хората, които гласуват за тях. Съкращаването на субсидиите ще окаже отрицателно въздействие върху избирателите. Догодина предстоят парламентарни избори и депутатите мислят само за следващите избори, а не за идните поколения", казва той. Икономистът твърди, че без приходите от претрола бюджетните резерви ще бъдат изразходвани за четири години. Той тайничко се надява цената на петрола да не се покачва, за да бъде принуден Кувейт да осъществи нужните реформи.