Проблемите в Косово
23 март 2004Реклама
Преди пет години - на 24 март 1999 година Нато започна бомбардировките над Югославия. Целта им беше да принуди Слободан Милошевич да прекрати операциите срещу косовските албанци и да предотврати хуманитарна катастрофа. През изтеклите пет години станаха много събития, но редица проблеми си останаха. Фадил Гаши информира:
Все още не е изяснена съдбата на около 3 хиляди безследно изчезнали по време на войната. Не напредва и икономиката. Град Митровица е разделен на сръбска и албанска част. Сръбското правителство поддържа съществуването на паралелни структури в Косово.
От гледна точка на албанците най-важният проблем е протакането на въпроса за окончателния статут на провинцията. След края на войната ООН прие резолюция 1244, в която се говори само за една "съществена автономия на косоварския народ" и за международна администрация в Косово. Албанците обаче искат пълна независимост от Белград.
Международната администрация през изтеклите пет години отхвърля исканията на арбанците за окончателно решение на въпроса за статута на провинцията. Вместо това настоява за изпълнението на демократичните стандарти. Бившият ръководител на администрацията Михаел Щайнер пръв постави започването на преговори за окончателния статут на Косово в зависимост от изпълнението на определени стандарти за демокрация. Той сведе изискванията до формулата - стандарти за статут!
"И така аз дефинирах осем критерия. Това са жалони на функциониращо общество към което спадат функциониращи институции, свобода на придвижването, действаща икономика, но и функциониращо правосъдие и полиция. Към тях спада и честно, справедливо и подобаващо отношение към малките етнически групи, което значи към сърбите и босненците и естествено връщане на онези, които напуснаха Косово през 1999 година и след това."
Представителите на косовските албанци обаче настояват незабавно да се изясни въпроса за статута като поставиха насрещното искане - първо статут, после стандарти. Председателят на косовския парламент Неджат Дачи го формулира по следния начин:
"Представените изисквания са един букет от пожелания. Тва са множество идеали, които ние теоретически искаме да постигнем и за които, а в това съм сигурен дори скандинавските държави и самите западноевропейски страни само мечтаят. Мисля обаче, че ние ще изпълним стандартите нормални за демократична страна."
В началото на декември миналата година сегашният ръководител на администрацията Хари Холкери конкретизира стандартите. Под заглавието "Стандарти за Косово" той изрежда следните условия - освен демократични институции и правова държава се изискват свобода на придвижване, връщане на бежанците и зачитане на правата на етническите общности. Към тях се добавя трайно икономическо развитие, гаранции за собствеността и диалог. Ако до средата на 2005 година тези стандарти бъдат изпълнени международната общност обещава започване на диалог за окончателния статут на Косово. Сръбското правителство и косовските сърби се опасяват, че с определените стандарти и срокове независимостта е станала неизбежна. Албанците приветстват факта, че най-после има срок за дискутиране на статута на провинцията. Косовският министър-председател Байрам Реждепи каза:
"Това е доста голямо постижение, защото резолюция 1244 не определя срокове за изпълнението на стандартите и за започването на преговори за окончателния статут. "
И пет години след войната напрежението между албанци и сърби е осезаемо, но никой не очакваше вълнения от такъв мащаб като избухналите в средата на месеца в Митровица. Досегашните усилия на администрацията, както и на албанците и сърбите в Косово не са достатъчни за мирен съвместен живот. Албанският кмет на Митровица Фарук Спахия казва:
"Мисля, че е необходимо много по-тясно сътрудничество. Трябва да положим по-големи усилия за корекция на грешките от миналото. Възможно е да се създадат условия за спокойствие в цяло Косово, но трябва да се свърши още много работа за изпълнение на стандартите. Те обаче са стъпка в правилна насока за определяне на окончателния статут на Косово."
Все още не е изяснена съдбата на около 3 хиляди безследно изчезнали по време на войната. Не напредва и икономиката. Град Митровица е разделен на сръбска и албанска част. Сръбското правителство поддържа съществуването на паралелни структури в Косово.
От гледна точка на албанците най-важният проблем е протакането на въпроса за окончателния статут на провинцията. След края на войната ООН прие резолюция 1244, в която се говори само за една "съществена автономия на косоварския народ" и за международна администрация в Косово. Албанците обаче искат пълна независимост от Белград.
Международната администрация през изтеклите пет години отхвърля исканията на арбанците за окончателно решение на въпроса за статута на провинцията. Вместо това настоява за изпълнението на демократичните стандарти. Бившият ръководител на администрацията Михаел Щайнер пръв постави започването на преговори за окончателния статут на Косово в зависимост от изпълнението на определени стандарти за демокрация. Той сведе изискванията до формулата - стандарти за статут!
"И така аз дефинирах осем критерия. Това са жалони на функциониращо общество към което спадат функциониращи институции, свобода на придвижването, действаща икономика, но и функциониращо правосъдие и полиция. Към тях спада и честно, справедливо и подобаващо отношение към малките етнически групи, което значи към сърбите и босненците и естествено връщане на онези, които напуснаха Косово през 1999 година и след това."
Представителите на косовските албанци обаче настояват незабавно да се изясни въпроса за статута като поставиха насрещното искане - първо статут, после стандарти. Председателят на косовския парламент Неджат Дачи го формулира по следния начин:
"Представените изисквания са един букет от пожелания. Тва са множество идеали, които ние теоретически искаме да постигнем и за които, а в това съм сигурен дори скандинавските държави и самите западноевропейски страни само мечтаят. Мисля обаче, че ние ще изпълним стандартите нормални за демократична страна."
В началото на декември миналата година сегашният ръководител на администрацията Хари Холкери конкретизира стандартите. Под заглавието "Стандарти за Косово" той изрежда следните условия - освен демократични институции и правова държава се изискват свобода на придвижване, връщане на бежанците и зачитане на правата на етническите общности. Към тях се добавя трайно икономическо развитие, гаранции за собствеността и диалог. Ако до средата на 2005 година тези стандарти бъдат изпълнени международната общност обещава започване на диалог за окончателния статут на Косово. Сръбското правителство и косовските сърби се опасяват, че с определените стандарти и срокове независимостта е станала неизбежна. Албанците приветстват факта, че най-после има срок за дискутиране на статута на провинцията. Косовският министър-председател Байрам Реждепи каза:
"Това е доста голямо постижение, защото резолюция 1244 не определя срокове за изпълнението на стандартите и за започването на преговори за окончателния статут. "
И пет години след войната напрежението между албанци и сърби е осезаемо, но никой не очакваше вълнения от такъв мащаб като избухналите в средата на месеца в Митровица. Досегашните усилия на администрацията, както и на албанците и сърбите в Косово не са достатъчни за мирен съвместен живот. Албанският кмет на Митровица Фарук Спахия казва:
"Мисля, че е необходимо много по-тясно сътрудничество. Трябва да положим по-големи усилия за корекция на грешките от миналото. Възможно е да се създадат условия за спокойствие в цяло Косово, но трябва да се свърши още много работа за изпълнение на стандартите. Те обаче са стъпка в правилна насока за определяне на окончателния статут на Косово."
Реклама