Провал на атомното споразумение със Северна Корея

Северна Корея - за пореден път- се показа непредвидима. В понеделник страната обяви,че се отказва от оспорваната си атомна програма, по което се водеха мъчителни преговори от две години насам. Прието беше да се допуснат и международни инспектори, които да контролират изпълнението на споразумението и още на следващия ден – дойде внезапния обрат: Северна Корея нямало да се отказва от атомната си програма, докато САЩ не доставели на Пхенян реактори с лека вода за нуждите на цивилното производство на електроенергия. Тази възможност винаги е била отхвърляна от американците, поради което в шестстранното проекто-споразумение фигурираше само като евентуален компромис и то като възможен в по-късен момент.

Севернокорейското оттегляне от споразумението го превръща в къс хартия без всякаква стойност и обижда най-вече китайското правителство в качеството му на домакин и посредник , инвестирал много амбиция и енергия в преговорите. Отново стана ясно, че режимът в Северна Корея е абсолютно непредвидим. Диктаторът Ким Чен Ир никога не се е интересувал от международните договори и споразумения, което вероятно ще си остане така и занапред. В крайна сметка, той извлича изгоди именно от имиджа си на “непредвидим” и “несигурен”, и “опасен”. По този начин той си осигурява и нужното време за да продължава разработките по атомната си програма.

Намират ли се вече атомни оръжия в ръцете на режима в Пхенян? Според собствени данни , а и мнението на американските тайни служби, страната по всяка вероятност притежава една или две бомби. Тези данни обаче не могат да бъдат проверени и не е изключено да се лансират в името на определин интереси. Но даже само възможността, Пхенян да притежава атомно оръжие бе трябвало да разтревожи сериозно международната общност. Защото някой ден Пхенян може и да реши да употреби бомбите. Или пък поради това, че безнадеждно обеднялата страна е готова да търгува със всичко за да си достави валута – включително и с атомно оръжие. Не може да се изключи и възможността, Пхенян да е преговарял вече с терористи.

Всъщност отдавна вече е време, междунродният натиск над Пхенян да бъде засилен. Само че изгледите за това не са от най-добрите. САЩ едва ли ще се осмелят да нападнат военно, тъй като рисковете от гледна точка на сигурността са прекалено високи. Съветът за сигурност също едва ли е в състояние да доведе до някакво решение, защото Пекин има право на вето. Единствената страна обаче, която чувствително може да засегне Пхенян и да го постави под реален натиск е именно Китай. Той покрива близо 90% от севернокорейските енергийни нужди и внася една трета от нужните за населението хранителни продукти. Все още Пекин защитава Северна Корея. Ако обаче Пекин желае да бъде възприеман насериозно като регионална сила на сигурността и реда, той би трябвало да преосмисли позицията си.